Джефри Дивър - Картбланш

— Е, какво ще кажеш? — попита Бонд по мобилния си телефон.

— За кое?

— За бентлито.

— Такава кола просто плаче за име — упрекна го Фили Мейдънстоун, която седеше в неговата „Бентли Контитентал ОТ“ на летище Лутън, след като бе проследила аудито на Хидт чак от Канинг Таун.

— Нямам навика да давам имена на колите си. — Както и род на пистолета си , помисли си той, без да откъсва поглед от тримата, които бяха недалеч от него.

Бонд бе убеден, че след произшествията в Сърбия и Марч Хидт или по-вероятно Ирландеца ще заподозре, че ги следят. Освен това се притесняваше, че Озбърн-Смит е уредил да следят него. Ето защо, след като разговаря с Рьоне Матис, той излезе от апартамента си и отиде в закрит паркинг в Сити, където се срещна с Фили и размениха колите си. Тя щеше да проследи с неговото бентли аудито на Хидт, което Бонд беше сигурен, че ще бъде мюре, а той, с нейния „Мини Купър“, щеше да чака заминаването на истинския Хидт, което стана само десетина минути след като немският автомобил изфуча от дома на Хидт в Канинг Таун.

И сега, навел глава, Бонд наблюдаваше Хидт и говореше по телефона. Непознатата жена беше до Хидт. Тя беше на възраст някъде между шейсет и шейсет и пет години и имаше привлекателни черти, въпреки че лицето ѝ беше бледо и изнурено. Вероятно спеше малко.

Любовница ли беше на Хидт? Или дългогодишна асистентка? Съдейки по изражението ѝ, докато гледаше Хидт, Бонд предположи, че е първото.

И Ирландеца. Бонд не го беше видял ясно в Сърбия, но нямаше съмнение, че е той — същата тромава походка, обърнати навън ходила, прегърбена стойка и странен рус бретон.

Бонд си представи убитите жертви в Сърбия — агентите, машиниста на влака, шофьора на камиона и партньор на Ирландеца — и почувства как гневът се надига в него и после постепенно се разсейва.

— В отговор на въпроса ти, да, много ми хареса. В днешно време двигателите имат много конски сили, но колко е въртящият момент на бентлито? Не бях усещала такова нещо — каза Фил.

— Над петстотин.

— Боже мой — промълви тя, или смаяна, или изпълнена със завист, или и двете. — Ами скоростната кутия и въртящият момент? Как е разпределен?

— И към четирите колела — 60 процента на задните и 40 на предните.

— Гениално.

— И твоята кола не е лоша. Добавила си турбокомпресор.

— Да.

— Откъде?

— „Ауторотор“. Шведски. Удвоих конските сили. Сега са триста.

— И аз така си помислих. — Бонд също беше смаян. — Трябва да ми кажеш името на твоя автомонтьор. Имам стар ягуар, който се нуждае от малко обработване.

— Кажи ми, че е Тип Е. Това е най-сексапилната кола в историята на автомобилизма.

Още едно общо нещо помежду им. Бонд се вглъби за миг в мисълта, но после бързо я прогони.

— Ще те държа в напрежение. Почакай. Хидт се размърда.

Бонд слезе от миникупъра и скри ключа на Фили в калъфа на волана. Грабна куфара си и чантата с лаптопа, сложи си нови слънчеви очила с рамки от черупка на костенурка и се смеси с тълпата, за да проследи Хидт, Ирландеца и жената до терминала за частни самолети на Гатуик.

— Там ли си? — попита той по мобилния си телефон.

— Да — отвърна Фили.

— Какво става с подставените лица?

— Седят в аудито.

— Ще чакат, докато Хидт излети и самолетът напусне въздушното пространство на Обединеното кралство, а после ще потеглят, за да заведат теб — и вероятно господин Озбърн-Смит обратно в Лондон.

— Мислиш ли, че Ози гледа?

Бонд се усмихна.

— Убеден съм, че на три хиляди метра над теб кръжи безпилотен летателен апарат. Влизат в терминала. Трябва да тръгвам, Фили.

— Рядко излизам от офиса, Джеймс. Благодаря за възможността да си поиграя на „Формула 1“.

— Това е идея — импулсивно изтърси Бонд. — Може да отидем някъде в страната и да покараме сериозно.

— Джеймс! — сърдито възкликна тя и той се почуди дали не е преминал някаква граница. — Великолепната ти машина трябва да има име. Ще се помъча да измисля нещо хубаво. И да, пътуването извън града звучи божествено, ако ми позволиш… да карам през половината време. Ще помолим радарите да не ни засичат. Вече имам няколко дупки в талона.

Те затвориха и Бонд дискретно проследи плячката. Тримата спряха пред порта с верига отпред и дадоха паспортите си на пазача. Бонд видя, че паспортът на жената е син. Американка? Мъжът в униформа записа нещо в тефтера си и им направи знак да преминат. Бонд се приближи до преградата и ги зърна да се качват по стълбата на голям бял частен самолет с по седем кръгли прозореца от двете страни на корпуса. Сигналните му светлини вече бяха запалени. Вратата се затвори.