Джефри Дивър - Картбланш

— Нещо повече за „Геена“? — попита той.

— По дяволите.

— Моля?

Лицето ѝ разцъфна в усмивка.

— От Геена произлиза юдейско-християнската идея за ада. Думата произлиза от старото име на долината Еном в Израел. Някои хора смятат, че много отдавна мястото е било използвано за изгаряне на боклуци и че в скалите може би е имало залежи на природен газ, който постоянно е поддържал огньове. В Библията Геена е мястото, където ще бъдат наказани грешниците и неверниците. Геена се споменава наскоро ако може да наречеш „скоро“ преди сто и петдесет години — единствено в стих на Ръдиард Киплинг. — Фили беше научила цитата наизуст и го издекламира. — „Надолу за Геена или нагоре към трона, най-бързо пътува онзи, който е сам“.

На Бонд му хареса и си го повтори наум.

— А сега другата ми задача, „Стоманен патрон“ продължи тя.

Отпусни се — каза си Бонд и безразлично повдигна вежда.

— Не видях връзка между плана „Геена“ и „Стоманен патрон“.

— Разбирам. И аз мисля, че не са свързани. „Стоманен патрон“ е нещо друго — отпреди да постъпя в ГМР.

Лешниковите ѝ очи огледаха лицето му и за миг се спряха на белега.

— Работил си в Отбранителната разузнавателна агенция, нали? А преди това си бил в Афганистан с Военноморския резерв.

— Точно така.

— Афганистан… И руснаците бяха там, естествено, преди ние и американците да решим да се отбием на чай. Това има ли нещо общо с мисията ти там?

— Може би. Не знам.

Фили осъзна, че задава въпроси, на които той не иска да отговори.

— Получих официалната руска информация, която нашата Станция „Р“ хакна, и прегледах метадатата. Препрати ме към други източници и открих, че „Стоманен патрон“ е операция за премахване на мишени, разпоредена от високо ниво. За това се отнася изразът „няколко смъртни случая“. Не можах да разбера дали е на КГБ или СВР, затова все още не знаем датата.

През 1991 година КГБ, прословутият съветски апарат за сигурност и шпионаж, беше преустроен в руското СВР за чуждестранно разузнаване и ФСБ за вътрешно разузнаване и сигурност. Последвалата съгласуваност между двете организации в света на шпионажа показа, че промяната е само козметична.

Бонд се замисли.

— Премахване на мишена.

— Да. И един от нашите тайни агенти от МИ6 е бил замесен по някакъв начин, но все още не знаем кой и как. Може би е преследвал руския убиец, искал е да го вербува и използва като двоен агент. Или мишената е бил нашият човек. Скоро ще науча повече. Отворих няколко канала.

Бонд се усети, че се е втренчил в покривката на масата и е сбърчил чело, и побърза да се усмихне на Фили.

— Блестяща работа. Благодаря.

Той написа на мобилния си телефон резюме на разказа на Фили за Хидт, Инцидент 20 и „Зелена инициатива“, като пропусна информацията за операция „Стоманен патрон“, и изпрати съобщението на М. и Бил Танър.

— Е, време е да хапнем нещо след усилената работа. Първо виното. Червено или бяло?

— Аз съм момиче, което не играе по правилата — отговори Фили и после млъкна, без да поясни. Бонд възприе това като закачка. — Ще пия червено — „Марго“ или „Сен Жулиен“, с някоя не много тлъста риба, например морски език, а след това „Пино Гри“ или „Албариньо“ с хубава сочна пържола. — Тя се смили над Бонд. — Искам да кажа, че ще приема всичко, което ти си в настроение да поръчаш.

Фили намаза с масло залък от хлебчето си и го изяде с очевидно удоволствие, а сетне взе менюто и го разгледа като малко момиче, което се опитва да реши кой коледен подарък да отвори първо. Бонд остана очарован.

Миг по-късно сервитьорът се приближи до тях.

— Ти поръчай пръв — каза Фили на Бонд. — На мен ми трябват още седем секунди.

— Ще започна с пастет. Нека препекат филията, ако обичате. А след това калкан на скара.

Фили поиска зелена салата с пармезан и круши и задушен омар със зелен фасул и млади картофи.

Бонд избра бутилка „Шардоне“, което не беше държано в дъбова бъчва, от Марлбъро, Нова Зеландия.

— Чудесно — одобри Фили. — Американците отглеждат най-хубавия сорт шардоне след Бургундия, но наистина трябва да са много смели, за да изхвърлят проклетите си дъбови бъчви.

Бонд беше на абсолютно същото мнение.

Арън донесе виното, което се оказа превъзходно. Бонд направи комплимент на Фили за избора ѝ на ресторант.

Последва непринуден разговор. Тя го разпита за живота му в Лондон, скорошните му пътувания и къде е израснал. Той инстинктивно ѝ разказа само общата информация, която вече беше изнесена в публичното пространство смъртта на родителите му, детството му с леля Шармейн в Пет Ботъм, Кент, краткия период в Итън и последвалото пребиваване в колежа „фетес“ в Единбург, където беше учил и баща му.