Джефри Дивър - Картбланш

Джеймс Бонд беше научил, че злото е търпеливо.

Да го наблюдава или не?

Той прецени плюсовете и минусите и след още миг колебание с нежелание вдигна телефона.

В шест и половина Бонд вкара бентлито в гаража си и спря до спортния зелен ягуар. Качи се по стълбите на първия етаж, отключи вратата, дезактивира алармата и се увери чрез отделна охранителна функция — високоскоростно видео, че в дома му е била само прислужницата Мей. (Тъй като се чувстваше малко неудобно, когато тя започна да работи за него, той ѝ каза, че камерата е изискване на работодателя му от правителството и апартаментът трябва да бъде наблюдаван, когато го няма, дори ако тя работи там. „Като се има предвид какво сигурно правите за страната и че сте патриот, няма проблем, сър“ отвърна лоялната жена, използвайки обръщението в знак на уважение, запазено само за него.)

Бонд провери съобщенията на домашния си телефон. Имаше само едно — от приятел, Фуад Хараз, грамаден лукав йорданец. Живееше в Мейфеър и се занимаваше с всевъзможен бизнес, свързан предимно с превозни средства коли, самолети и най-изумителните яхти, които Бонд беше виждал. Хараз и Бонд членуваха в клуб „Комодор“ на Бъркли Скуеър.

За разлика от повечето подобни клубове в Лондон, където можеш да се сдобиеш с членство за двайсет и четири часа и срещу петстотин лири, „Комодор“ беше традиционна институция и се изискваше търпение и значително проучване, за да те приемат. Щом веднъж станеш член, от теб се очаква да се придържаш строго към редица правила като начин на обличане и да се държиш безупречно на масата. Клубът се гордееше и с хубав ресторант и винарна.

Хараз се беше обадил да покани Бонд на вечеря там. „Имам проблем, Джеймс. Наследих две красиви жени от Сен Тропе. Как се случи това, е дълга и деликатна история и не е за телефонен секретар, но не мога да очаровам и двете. Ще ми помогнеш ли?“

Бонд се усмихна, позвъни му и каза, че има друг ангажимент. Уговориха се да се видят някой друг път.

След това Бонд извърши обичайния си ритуал на къпане — вдигаща па̀ра гореща вода и после леденостуден душ — и чевръсто се избърса. Прокара пръсти по лицето си и реши, че има дългогодишен предразсъдък срещу бръсненето два пъти на ден, а сетне се укори: Защо дори си го помисли? Фили Мейдънстоун е красива и умна и кара страхотно мотоциклет, но е колега. Точка по въпроса.

Черният ѝ кожен спортен екип обаче натрапчиво изплува в съзнанието му.

Бонд запаса хавлията на кръста си, отиде в кухнята, сипа си два пръста бърбън „Базил Хейдън“ в стъклена чаша, пусна едно кубче лед и изпи половината, наслаждавайки се на острия аромат на орехи. Първата глътка за деня неизменно беше най-приятната, особено щом идваше след мъчителния поход срещу врага и преди вечер с красива жена…

Той отново се хвана, че мисли за нея. Престанѝ.

Бонд седна на старо кожено кресло в оскъдно обзаведената всекидневна. Повечето вещи там бяха на родителите му. Наследи ги, след като те починаха, и ги държеше в склад близо до дома на леля си в Кент. Беше си купил няколко лампи, бюро, столове и аудиоуредба „Боус“, която все не му оставаше време да слуша.

На полицата над камината имаше снимки в посребрени рамки на родителите и баба му и дядо му по бащина линия в Шотландия и от майчина страна в Швейцария. Няколко фотографии показваха леля му Шармейн с младия Джеймс в Кент. На стените бяха окачени други снимки, правени от майка му, фотожурналист на свободна практика. Повечето бяха черно-бели и изобразяваха разнообразна палитра от образи — политически митинги, профсъюзни събития, спортни състезания и панорамни изгледи на екзотични места.

В средата на полицата над камината имаше и едно любопитно произведение на изкуството — патрон. Нямаше нищо общо с ролята на Бонд като агент в секция „00“ в отдел „0“ на ГМР. Източникът му беше съвсем различен период и място в живота на Джеймс. Той се приближи до камината, взе боеприпаса и го обърна един-два пъти в ръката си.

Макар да се укоряваше, че иска да ухажва Фили, вместо да поддържа чисто професионални отношения с агент Мейдънстоун , Бонд не можеше да престане да мисли за нея като за жена.

При това жена, която вече не беше сгодена.

Трябваше да признае, че онова, което изпитва към нея, е повече от плътско желание. И сега отново си зададе въпроса, който бе възниквал и друг път, за други жени, макар и рядко. Възможно ли беше между тях да се развие нещо сериозно?