Джефри Дивър - Картбланш

— Опитах нещо малко вероятно. Отидох в Марч по Бутс Роуд и попаднах на стара военна база.

Настъпи мълчание, а после човекът от Трето управление се засмя, въпреки че звукът беше лишен от радост.

— Изтълкувал си погрешно уликата, за която бъбрихме. И беше ли прословутото число седемнайсет утрешната дата?

Като оставим другото настрана, Озбърн-Смит беше проницателен.

— Възможно е. Когато отидох там, разрушаваха сгради уклончиво добави Бонд. — Боя се, че мястото повдигна още въпроси. Лаборантите преглеждат някои открития. Дребни неща. Ще ти изпратя докладите им.

— Благодаря. Проучвам всички ислямски неща тук, афганистанска връзка, пикове в СИГНИТ, обичайното.

Ще бъда зает известно време.

Хубаво. — Бонд не можеше да измисли по-добър подход към заместник старшия директор на „Полеви операции“ господин Пърси Озбърн-Смит.

Да му създава работа.

Те затвориха и Бонд се обади на Бил Танър да го информира за случилото се в Марч. Решиха да не предприемат нищо засега за тялото на мъжа, който го беше нападнал. Предпочитаха да запазят непокътнато прикритието на Бонд, вместо да научат нещо от трупа.

Мери Гуднайт надникна през вратата.

— Фили се обади, докато ти говореше по телефона. Открила е няколко неща. Казах ѝ да дойде. Личната му асистентка се мръщеше. Погледът ѝ се насочи съм единия от замъглените прозорци на кабинета на Бонд. Жалко, нали? За Фили.

— За какво говориш?

— Мислех, че си чул. Тим е скъсал с нея. Зарязал я преди няколко дни. Дори запазили църква и женският ѝ купон бил планиран. Уикенд за момичета в Испания. И аз щях да ходя.

Доколко съм наблюдателен? — запита се Бонд. Това липсваше от бюрото на Фили на третия етаж. Снимката на годеника ѝ. Вероятно и годежният пръстен беше „изчезнал по време на акция“.

— Какво се е случило?

— Предполагам, че никога не е само едно. Напоследък те не се разбираха много добре и той ѝ вдигаше скандали, че кара бързо и работи денонощно, Фили не отиде на голяма семейна среща в дома на родителите му. И после, като гръм от ясно небе, Тим получи възможност да го изпратят в Сингапур или Малайзия и прие. Двамата май не са били заедно от три години.

— Съжалявам.

Обсъждането на драмата свърши с пристигането на обсъжданата личност.

Фили не забеляза смълчаната атмосфера, мина усмихната покрай Гуднайт, влезе в кабинета на Бонд и безгрижно седна на стола. Сърцевидното ѝ лице сякаш се беше стеснило и лешниковите ѝ очи блестяха напрегнато като на ловец, попаднал на сигурна следа. Това я правеше още по-красива. Женски купон в Испания? Господи, Бонд не можеше да си го представи, нито виждаше Фили да мъкне към дома си две пазарски чанти, за да сготви обилна вечеря за мъж на име Тим и децата им Матилда и Арчи.

Престани! — упрекна се той и се съсредоточи върху онова, което говореше тя:

— Нашите хора разчетоха едното овъглено листче. Думите са „планът «Геена»“, а отдолу пише: „петък, 20 май“.

— „Геена“? Познато ми е, но не мога да се сетя откъде.

— Споменава се в Библията. Ще открия повече. Пуснах „План «Геена»“ в базите данни на агенциите за сигурност и криминални престъпления, но резултатът беше отрицателен.

— Какво има на другото късче хартия?

— То е още по-лошо увредено. Лаборантите разчетоха думите „срок“ и „пет милиона лири“, но останалото не беше по силите им. Изпратих го на „Особени престъпления“ в Скотланд Ярд със заповед „само за нашите очи“. Ще ми се обадят довечера.

— „Срок“… Предполагам, че е срок на договора. Възнаграждение или предплата от пет милиона лири за атака или нещо друго. Това говори, че Ной го прави за пари, а не заради политика или идеология.

Фили кимна.

— А сега за сръбската свръзка. Унгарската ми маневра не проработи. Хората в Белград са ти много сърдити, Джеймс. Но твоят отдел „Ай“ ме свърза — като представител на ЕС — с шефа на Дирекцията за разследвания на безопасността на транспорта.

— Какво е това, по дяволите?

— Измислих си го. Говоря с доста добър швейцарскофренски акцент, ако мога сама да се похваля. Сърбите мрат да направят всичко, което могат, за да бъде доволен Европейският съюз, и затова сега ще се изтрепят да ми дават информация за опасните материали във влака и още подробности за Карич.

Фили наистина беше златна.

А „Разрушаване на сгради и метални отпадъци — Изток“ имат база в Слоу. Те са дребни риби в проекта за разрушаване на британската военна база в Марч.

Открито акционерно дружество ли са?