Джефри Дивър - Картбланш

Бонд зае предпочитаната от него поза за фехтовка левият крак, изнесен напред, а десният перпендикулярно отзад. Хвана пистолета с двете си ръце и произведе оглушителен изстрел, който улучи мъжа в прасеца. Човекът изкрещя и тупна тежко на земята на десетина метра от входа на тунела.

Бонд се завтече след него. Трусовете и бръмченето се засилиха и от стените паднаха още тухли, а от тавана се посипаха водопади от мазилка и прахоляк. Бетонна топка се приземи върху раненото рамо на Бонд, който изръмжа от болка, но продължи да върви в тунела. Нападателят беше на земята и пълзеше към пролуката, откъдето проникваше слънчева светлина.

Булдозерът беше над главата на Бонд. Бягай, по дяволите — помисли си той. Те вероятно се готвеха да разрушат цялото проклето място. Докато се приближаваше към ранения мъж, бръмченето на дизеловия двигател се усили. Към пода полетяха още тухли.

Неприятно място, където да те погребат жив…

До охранителя оставаха само десетина метра. Бонд трябваше да му сложи турникет, да го изкара от тунела и да го разпита.

Но със зашеметяващ трясък меката светлина на пролетния ден в края на тунела помръкна и бе заменена от две пламтящи бели очи, които блеснаха в прахоляка. Спряха се и после, сякаш принадлежаха на лъв, съзрял плячка, леко се отместиха и се насочиха право към Бонд. Булдозерът ожесточено изрева и безмилостно заора напред, тласкайки кал и камъни пред себе си.

Бонд извади пистолета си, но нямаше мишена. Греблото на машината беше вдигнато високо и предпазваше кабината на шофьора. Булдозерът неумолимо пълзеше напред и блъскаше пръст, тухли и други отломки.

— Не! — извика раненият охранител, докато машината се движеше към него. Шофьорът не го виждаше или не му пукаше, че човекът може да умре.

Охранителят изкрещя и изчезна под лавината от камъни. Миг по-късно тракащите вериги се превъртяха над мястото, където той беше заровен.

Фаровете скоро угаснаха, задръстени от отломките, и настъпи непрогледен мрак. Бонд щракна фенерчето си и побягна към железопътния обръщател. Спъна се на входа и падна. Пръст и тухли го затрупаха до глезените и след това до прасците.

След миг затънаха коленете му.

Булдозерът зад него продължаваше да оре напред и да изблъсква калните развалини по-навътре в стаята. Скоро Бонд беше засипан до кръста. Още трийсетина секунди и щеше да бъде покрито лицето му.

Тежестта на планината от отломки обаче се оказа твърде голяма за булдозера или пък той се беше ударил в основите на сградата. Приливът престана да се движи напред. Преди шофьорът да успее да маневрира за по-добра опорна точка, Бонд се изрови и се измъкна от помещението. Очите му пареха, белите му дробове агонизираха. Плюейки прах и песъчинки, той запали фенерчето и освети тунела. Беше затрупан.

Забърза обратно през трите стаи без прозорци, откъдето беше взел овъглените късчета хартия и металните стружки, и спря до вратата, водеща към залата за аутопсии. Бяха ли затворили изхода, за да го вкарат в капан? Той завинти заглушите ля на валтера си.

Пое си дълбоко въздух няколко пъти, бързо бутна вратата и приклекна в отбранителна позиция за стрелба. Държеше фенерчето в лявата си ръка, сложена върху дясната, която стискаше пистолета.

Пред него зейна огромният празен коридор. Двойните врати, през които беше видял, че прониква светлина, бяха затрупани. Булдозерът беше изсипал тонове пръст върху тях.

В капан…

Бонд хукна към по-малките стаи в северната част на мазето, психиатричното отделение. Най-голямата по всяка вероятност имаше врата, която обаче беше здраво залостена. Бонд застана под остър ъгъл, насочи валтера и изстреля четири куршума в металната ключалка и после още четири в пантите.

Това нямаше ефект. Оловото не можеше да се пребори със стоманата. Бонд презареди и пъхна празния пълнител в левия си джоб, където винаги държеше изразходваните пълнители.

Той оглеждаше прозорците с решетки, когато силен глас го накара да подскочи:

— Внимание! Opgelet! Groiba! Nebezpeky!

Бонд се завъртя и потърси мишена, но гласът се разнасяше от високоговорител на стената.

— Внимание! Opgelet! Groiba! Nebezpeky! Това е триминутно предупреждение!

Последното изречение на записа се повтори на холандски, полски и украински.

Предупреждение?

— Евакуирайте се незабавно! Опасност! Поставени са експлозиви!

Бонд обходи стаята с лъча на фенерчето.

Жиците! Те не захранваха с електричество сградата, а бяха прикрепени към експлозиви. Бонд не ги беше видял, защото бяха залепени с тиксо за стоманени напречни греди високо на тавана. Цялата сграда беше заредена с експлозиви за разрушаване.