Джефри Дивър - Картбланш

— Северан — настоя Дън.

Хидт установи, че е възбуден. Замисли се за Джесика Барнс, белите ѝ коси и бялата сбръчкана кожа. Тя не знаеше за „Геена“, затова той не я беше довел там днес, но съжаляваше, че не е с него. Е, щеше да я помоли да се срещнат в кабинета му и после да я закара у дома.

Стомахът му приятно потрепна — усещане, свръхзаредено от спомена за трупа, който беше намерил в „Зелена инициатива“ сутринта, и онова, което предстоеше да се случи утре.

Сто мъртви…

— Да, да.

Северан Хидт взе куфарчето си и излезе навън, но не се качи веднага в аудито. Обърна се и още веднъж се вгледа в прахоляка и пушека, които се разнасяха над разрушената сграда. Взривяването беше извършено. Той си напомни да благодари на екипа. Поставянето на експлозиви беше изкуство. Номерът не беше да взривиш цялата сграда, а да премахнеш онова, което я държи изправена, и да оставиш гравитацията да свърши останалата работа.

Пъстри сенки преминаваха по редиците със захарно цвекло на нивата в ранния следобед.

Джеймс Бонд лежеше по гръб с разперени ръце и крака като дете, което прави фигури в снега и не иска да се прибира вкъщи. Заобиколен от ниски зелени листа, той се намираше на трийсетина метра от старата военна болница, която едва не го беше затрупала. Беше оглушал надяваше се временно — от ударните вълни на пластичния експлозив. Стискал беше очите си затворени заради ярката светлина и летящите отломки, но трябваше да използва двете си ръце, за да успее да избяга, като изкърти вратата на психиатричното отделение, докато главните взривове се детонираха и сградата се срутваше зад него.

Той се надигна и се огледа за признаци на заплаха. Захарното цвекло през май осигуряваше оскъдно прикритие.

Не забеляза нищо. Организаторите на плана — Ирландеца, Ной или някой съучастник — не го търсеха. Вероятно бяха убедени, че е загинал в срутването.

Поемайки си дълбоко дъх, за да изчисти белите си дробове от праха и киселинния химичен пушек, Бонд стана и залитайки, тръгна.

Върна се при колата и се отпусна на предната седалка, като остави вратата отворена. Извади шише вода и пийна малко, а после се наведе навън и наплиска очите си.

Включи огромния двигател, успокои се, като чу бълбукането на ауспуха, и подкара по друг маршрут. Излезе от Марч и се отправи на изток, за да избегне срещата с някого, свързан с обекта за разрушаване. Скоро пътуваше по А1, връщайки се в Лондон. Смяташе да разкодира загадъчните съобщения за Инцидент 20 в почернелите листчета, които беше намерил.

В четири следобед Бонд спря на паркинга пред сградата на ГМР.

Замисли се дали да не си вземе душ, но реши, че няма време. Изми ръцете и лицето си, залепи пластир на малката рана, причинена от падаща тухла, забърза към Фили и ѝ даде ивиците тиксо.

— Можеш ли да ги дадеш за анализ?

— За бога, Джеймс, какво се е случило? — разтревожено попита тя.

Тактическите панталони и якето бяха поели по-голямата част от вълнуващото му преживяване, но няколко нови охлузвания вече се показваха във великолепно виолетово.

— Лек сблъсък с булдозер и С-4 или „Семтекс“. Нищо ми няма. Намери всичко, което можеш, за „Разрушаване на сгради и метални отпадъци — Изток“. И искам да знам кой е собственикът на военната база край Марч. Министерството на отбраната? Или вече са я продали?

— Залавям се веднага.

Бонд отиде в кабинета си и седна. В същия миг позвъни Мери Гуднайт.

— Джеймс, онзи човек е на втора линия.

От тона ѝ ясно се разбра кой се обажда.

Бонд натисна бутона.

— Пърси?

— Здравей, Джеймс — рече мазният глас. — Връщам се от Кеймбридж. Реших, че ти и аз трябва да си побъбрим и да видим дали сме намерили някакви парчета от ребуса.

— Как мина екскурзията ти?

— Отидох там и поогледах. Оказа се, че Портън Даун имат малка база наблизо. Съвсем случайно попаднах на нея.

Това развесели Бонд.

— Интересно. А има ли връзка между опасните материали и Ной или Инцидент 20?

— Не мога да кажа. Камерите за наблюдение и дневникът за посетители не показаха нищо, което да се набие на очи, но накарах помощника ми да работи по въпроса.

— А кръчмата?

— Кърито беше хубаво. Сервитьорката не си спомняше кой е поръчал пай или сандвич толкова отдавна, но едва ли можем да очакваме това от нея, нали? Ами ти? Разшифрова ли загадъчната бележка за аптеката и двата дни след Мартенските иди?

Бонд беше подготвен за въпроса.