Джефри Дивър - Картбланш

Състоеше се от три големи стаи без прозорци, очевидно обитавани наскоро. Подът беше чист и навсякъде бяха наредени нови евтини работни маси. Източникът на пушека беше в едната стая. Бонд видя електрически кабели, прикрепени с тиксо към стената и пода. Предположи, че те осигуряват захранване за лампите и работата, която се извършваше там. Вероятно пушекът се дължеше на късо съединение.

Бонд излезе от моргата и се озова в голямо отворено пространство с двойни врати вдясно, на изток, водещи към плаца. Забеляза, че през пролука между секциите прониква светлина — възможен път за бягство — и запомни мястото и колоните, които можеше да му осигурят прикритие, в случай че се наложеше да се измъкне под обстрел.

На пода бяха занитени стари стоманени маси, боядисани в черно и кафяво, всяка с отделно оттичане. Разбира се, за аутопсии.

Бонд продължи към северния край на сградата, където имаше няколко малки стаи с прозорци с решетки. Табелката обясняваше защо: „Психиатрично отделение“.

Той опита вратите, водещи към партера, откри, че са заключени, и се върна в трите стаи до железопътния обръщател. Методичното претърсване най-после разкри източника на пушека. В ъгъла на едната стая имаше импровизирано огнище. Бонд съзря големи горящи листове, на които беше написано нещо. Опита се да вземе единия, но хартията се разпадна на пепел между пръстите му.

Внимавай — предупреди се той и се приближи до едната от жиците, минаваща нагоре по стената. Откъсна няколко парчета сребристо тиксо и ги наряза с ножа си на ивици с дължина двайсет сантиметра. След това внимателно ги притисна до сиво-черните листчета, пъхна ги в джоба си и продължи да търси. Във втората стая нещо сребристо привлече погледа му. Бонд забърза към ъгъла и откри малки метални стружки на пода. Прибра ги с друга ивица тиксо и също я пусна в джоба си.

И в следващия миг се вцепени. Сградата започна да вибрира. След миг клатенето се усили значително. Недалеч се чу бръмчене на дизелов двигател. Това обясняваше защо обектът за разрушаване беше изоставен. Работниците сигурно бяха отишли да обядват и сега се бяха върнали. Бонд не можеше да стигне до партера или по-високите етажи, без да излезе навън. Време беше да се махне оттам.

Той се върна при железопътния обръщател, за да мине обратно през тунела.

И няколко децибела спасиха черепа му от разбиване.

Не видя нападателя, нито чу дишането му или пък свистене, когато той замахна към него, но долови леко заглушаване на бръмченето на дизела, сякаш дрехите на човека погълнаха звука.

Инстинктивно отскочи назад и се размина на сантиметри с металната тръба.

Той я хвана здраво с лявата си ръка и нападателят се спъна и загуби равновесие, твърде изненадан, за да пусне оръжието си. Младият русокос мъж носеше евтин черен костюм и бяла риза, униформата на охранител. Нямаше вратовръзка. Вероятно я беше махнал в очакване на атаката. Очите му бяха широко отворени от изумление. Той отново залитна и едва не падна, но бързо възвърна равновесие и непохватно се хвърли срещу Бонд. Двамата се строполиха на мръсния под. Бонд забеляза, че човекът не е Ирландеца.

Той скочи, стисна ръце в юмруци и пристъпи напред, но това беше лъжливо движение. Искаше да накара мускулестия мъж да отстъпи назад, за да избегне удара. Охранителят го направи и му даде възможност да извади оръжието си. Бонд обаче не стреля. Човекът му трябваше.

Изправен пред пистолета четирийсети калибър на Бонд, младият мъж се смрази, въпреки че ръката му се плъзна в сакото.

— Откажи се — студено каза Бонд. — Легни и разпери ръце.

Мъжът остана неподвижен. Потеше се от нерви и ръката му трепереше над ръкохватката на пистолета. Бонд забеляза, че е „Глок“. Телефонът на охранителя започна да бръмчи. Той погледна към джоба на сакото си.

— Легни! Веднага!

Ако се наложеше да стреля, Бонд щеше да се опита само да рани мъжа, но можеше и да го убие.

Телефонът престана да звъни.

— Сега — спусна ръка Бонд и се съсредоточи върху дясната китка на нападателя, близо до лакътя.

Русокосият, изглежда, щеше да се подчини. Раменете му се отпуснаха и на призрачната светлина очите му се разшириха от страх и несигурност.

В същия миг към мястото се приближи булдозер и от тавана се посипаха тухли и пръст. Голям камък удари Бонд. Той трепна и отстъпи назад, като мигаше, за да премахне прахоляка от очите си. Ако беше по-голям професионалист или по-малко паникьосан, нападателят щеше да извади оръжието си и да стреля, но той не го направи, а се обърна и хукна към тунела.