Джефри Дивър - Картбланш

Бонд, който беше страстен покерджия, бе блъфирал. Показал беше прекален интерес към уликата за кръчмата и бе споменал, че заведението е недалеч от Уимпол Роуд. За повечето хора това не означаваше нищо. Той обаче предполагаше, че Озбърн-Смит знае, че на Уимпол Роуд се намира и тайна правителствена база, свързана с Портън Даун, научноизследователския център за биологични оръжия в Уилтшър към Министерството на отбраната. Беше го забелязал на картата. Вярно, базата се намираше на 13 километра на изток, в другия край на Кеймбридж, и съвсем не беше близо до кръчмата, но Бонд реши, че като свърже двете места, ще насърчи човека от Трето управление да се хване за идеята като морска птица, съзряла глава на риба.

Това изпращаше Бонд на очевидно безплодната задача да се бори със загадъчната бележка. Бутс — 17 март. Не по-късно.

Той смяташе, че я е разшифровал.

Повечето предположения на Фили за смисъла ѝ бяха свързани с фармацевтичната фирма „Бутс“, която имаше аптеки във всеки град на Обединеното кралство, Фили беше споменала и за ботуши и неща, случили се на седемнайсети март.

Но едно предположение към края на списъка ѝ беше заинтригувало Бонд. Тя отбеляза, че между „Бутс“ и „17“ има тире, и откри, че съществува Бутс Роуд, път, който минава през град Марч 11 11 И името на месец март, и това на града на английски се произнасят еднакво. — Б.пр. , на два часа северно от Лондон. При положение че последните думи „Не по-късно“ загатваха за краен срок, „17“ имаше смисъл като дата, но вероятно беше 17 май , утре.

Умница — беше си помислил Бонд, докато чакаше Озбърн-Смит в кабинета си, и влезе в „Златната жица“ — обезопасена фиброоптична мрежа, която обединяваше данни от всички големи британски агенции за сигурност, за да научи каквото може за Марч и Бутс Роуд.

Открил беше някои интригуващи факти — информация за отклонения от пътя, тъй като голям брой камиони пътуваха по Бутс Роуд близо до стара военна база, и знаци, че се извършват ремонтни работи. Справката предполагаше, че ремонтът трябва да бъде завършен до полунощ на седемнайсети или ще бъдат наложени глоби. Бонд имаше предчувствие, че това може да е солидна улика, водеща към Ирландеца и Ной. И изкуството на занаята диктуваше, че ако пренебрегнеш интуицията си, ще бъдеш в опасност.

Ето защо той пътуваше за Марч, погълнат от увлекателното удоволствие да шофира.

Това, разбира се, означаваше да кара бързо.

Трябваше да си наложи известно ограничение, тъй като не се движеше по N-260 в Пиренеите или по разнебитен път в Лейк Дистрикт, а по А1, което произволно променяше идентичността си между магистрала и високоскоростен път. И все пак стрелката на спидометъра от време на време достигаше сто и шейсет километра в час, макар че Бонд често използваше плавно превключващата, реагираща за част от секундата скоростна кутия „Куикшифт“, за да изпревари някоя бавно движеща се кола, теглеща фургон с кон, или пък „Форд Мондео“. Придържаше се предимно към дясната лента, въпреки че един-два пъти навлезе в банкета. Контролираното плъзгане по отсечки с обратен наклон му доставяше удоволствие.

Полицаите не бяха проблем. Правомощията на ГМР в Обединеното кралство бяха ограничени — carte grise , а не картбланш , както сега се пошегува наум Бонд, но често се налагаше агентите на отдел „0“ да се придвижват бързо из страната. Бонд се беше обадил да не го засичат и камерите и ченгетата с радари пренебрегваха регистрационния му номер.

Той беше на мнение, че „Бентли Континентал GT купе“ е най-хубавото превозно средство в света, без, разбира се, автомобилите по поръчка.

Обичаше тази марка. Баща му пазеше стотици снимки от стари вестници на знаменитите братя Бентли и творенията им, които оставяха далеч след себе си „Бугати“ и останалите коли по трасето на Льо Ман през двайсетте и трийсетте години на миналия век. Бонд беше видял с очите си как изумителната „Бентли Спийд 8“ финишира първа на ралито през 2003 г., завърнала се в играта след седемдесет и пет години. Винаги бе искал да притежава един от тези представителни, но бързи и умни автомобили. „Ягуар тип Е“ в гаража на апартамента му беше наследство от баща му, но бентлито беше непряко завещание. Бонд купи първия си „Континентал“ преди няколко години, изчерпвайки каквото беше останало от вноските на застраховката „Живот“, получена след смъртта на родителите си. Наскоро го беше заменил с новия модел.

Той се отклони от магистралата и продължи към Марч, в сърцето на блатистата област в Източна Англия. Не знаеше много за мястото. Беше чувал, естествено, за „Марч, Марч, Марч“, студентския поход от Марч до Кеймбридж, през третия месец на годината. Там беше затворът „Уайтмур“. Туристите идваха да видят и църквата „Сейнт Уендреда“. Бонд трябваше да се довери на думите на туристическата агенция, че е зрелищна. От години не беше влизал в Божи дом, освен с цел наблюдение.