Джефри Дивър - Картбланш

Очевидно човекът щеше да остане анонимен засега.

— Но отпечатъците върху очилата са ясни. Местният е бил Алдо Карич, сърбин. Живее в Белград и работи за националните железници. — Фили сви устни от разочарование и това подчерта очарователната ѝ трапчинка. — Но ще отнеме малко повече време, отколкото се надявах, за да извлечем детайли. Същото е положението и с опасния материал във влака. Никой не казва нищо. Ти беше прав. Белград не е в настроение да съдейства. А сега късчетата хартия, които си намерил в горящата кола. Получих някои възможни местонахождения.

Бонд забеляза разпечатките, които Фили извади от папката. Географски карти, украсени с веселата емблема на „Мап Куест“, онлайн услугата за упътване.

— Проблеми с бюджета ли имате в МИ6? С удоволствие ще позвъня на министерството на финансите за вас.

Тя се засмя задъхано.

— Разбира се, използвах заместители. Исках да имам представа къде точно на терена играем. — Фили потупа едната папка. — Сметката? Кръчмата е тук. Намира се встрани от магистрала, близо до Кеймбридж.

Бонд се втренчи в картата. Кой се беше хранил там? Ирландеца? Ной? Други съучастници? Или някой, който беше наел колата миналата седмица и нямаше никаква връзка с Инцидент 20?

— А бележката?

Бутс — 17 март. Не по-късно.

Фили извади дълъг списък.

— Опитах се да помисля върху всяка възможна комбинация какво би могло да означава това. Дата, ботуши, географски координати, аптека. — Устните ѝ отново се свиха. Тя не беше доволна, че усилията ѝ не се бяха увенчали с успех. — Опасявам се, че не открих нищо очевидно.

Бонд стана, свали няколко карти на Кралското картографско управление от лавиците, прелисти едната и се вгледа внимателно.

На прага застана Мери Гуднайт.

— Джеймс, някакъв човек иска да се срещне с теб. Каза, че е от Трето управление и името му е Пърси Озбърн-Смит.

Фили явно съзря промяната в изражението на Бонд.

— Тръгвам, Джеймс. Ще продължа да обработвам сърбите. Ще се пречупят. Гарантирам.

— А, и още нещо, Фили. — Бонд ѝ даде сигнала, който беше прочел преди малко. — Искам да изровиш всичко възможно за съветска или руска операция, наречена „Стоманен патрон“. Тук има малко, не много.

Тя погледна разпечатката.

— Съжалявам. Не е преведено, но ти вероятно… — започна той.

— Я говорю по-русски.

Бонд се подсмихна.

— И с далеч по-добър акцент от мен.

Той си напомни никога повече да не я подценява.

Фили внимателно прочете разпечатката.

— Хакнато е от източник онлайн. У кого е оригиналният информационен файл?

— Сигурно у някого от вашите хора. Дошъл е от Станция „Р“.

— Ще се свържа с Руското бюро. Ще прегледам метадатата, закодирана във файла. Така ще разбера на коя дата е създаден, кой е авторът и може би дали има препратки към други източници. — Фили пъхна документа на руски в кафява папка, извади писалка и отбеляза едното квадратче отпред. — Как искаш да бъде класифицирана информацията?

Бонд се замисли за миг.

— Само за нашите очи.

— „Нашите“? — учуди се тя. Местоимението не се използваше в официалното класифициране на документи.

— Твоите и моите — тихо отговори той. — Ничии други.

Фили се поколеба и после с красивия си почерк написа: „Само за очите на агент на МИ6 Мейдънстоун и агент на ГМР Джеймс Бонд“.

— Приоритет? — попита тя.

Той изобщо не се поколеба.

— Спешно.

Бонд се беше навел над бюрото си и извършваше собствено проучване в правителствени бази данни, когато чу стъпки, които се приближаваха, съпътствани от силен глас:

— Много съм добре, страхотно. А сега, моля те, изчезвай и благодаря. Ще мина и без сателитна навигация.

В кабинета на Бонд влезе мъж в тесен раиран костюм, след като току-що се бе отървал от офицера от охраната от секция „П“, който го придружаваше. Беше подминал и Мери Гуднайт, която стана и се намръщи, когато мъжът профуча покрай нея, без да ѝ обърне внимание.

Той се приближи до бюрото на Бонд и протегна месестата си длан. Беше слаб, но отпуснат и невнушителен. Имаше самоуверени очи и големи ръце. Приличаше на човек, който би строшил костите ти, докато се ръкувате, затова Бонд угаси екрана на компютъра, изправи се, готов да се противопостави, и подаде ръка отблизо, за да не му даде предимство.

Ръкостискането на Пърси Озбърн-Смит се оказа кратко и безобидно, но неприятно влажно.

— Бонд. Джеймс Бонд.

Той посочи на офицера от Трето управление стола, на който допреди малко беше седяла Фили, и си напомни да не се подвежда от прическата на мъжа — тъмноруса коса, сресана и пригладена с гел на едната страна на главата му, нацупените устни и жилавия врат. Малката брадичка не означаваше слабоволев човек, както би потвърдил всеки, запознат с кариерата на фелдмаршал Монтгомъри 10 10 Бърнард Лоу Монтгомъри (1887-1976 г.) Британски офицер, един от най-изявените съюзнически генерали през Втората световна война. Ръководи десанта в Нормандия, с който започва съюзническото настъпление в Западна Европа. — Б.пр. .