Джефри Дивър - Картбланш

Отпред застрашително се появи британска военна база. Бонд продължи в широк кръг към задната ѝ страна, опасана със зловеща бодлива тел и предупредителни надписи срещу навлизане в територията. Видя, че базата е в процес на разрушаване. Оказа се, че това са ремонтните работи, за които беше прочел. Половин дузина сгради вече бяха съборени. Беше останала само една, висока три етажа, стара, от червени тухли. На избеляла табела пишеше: Болница .

Имаше големи камиони, булдозери, други земекопни машини и каравани, паркирани на хълм на стотина метра от сградата, вероятно временен щаб на екипа по разрушаването. До най-голямата каравана беше спряла черна кола, но наоколо не се виждаше жива душа. Бонд се запита защо, тъй като беше работен ден понеделник.

Той вкара колата в горичка, за да не се вижда. Слезе и огледа терена преплетени водопроводи, ниви с картофи и захарно цвекло и групички дървета. Надяна тактическата си екипировка, скъсана на рамото от шрапнел и напоена с мирис на опърлено, докато спасяваше уликата в Сърбия, довела го тук, и после събу обувките си „Сити“ и нахлузи ниски бойни ботуши.

Сложи нов пълнител във валтера и две торбички с боеприпаси в специален брезентов колан.

Ако се натъкнеш на препятствие, свирни ми.

Пъхна в джоба си заглушител, фенерче, комплект инструменти и сгъваемото си ножче.

След това застана неподвижно и мислено се пренесе на онова друго място, където отиваше преди всяка тактическа операция абсолютно спокоен, с фокусирани очи, оглеждайки всеки детайл клонки, които може да го издадат, като се счупят, храсти, където може да се крие дуло на снайпер, следи от доказателство за жици, сензори и камери, които може да съобщят на врага за присъствието му.

А също да се подготви бързо и ефикасно да отнеме човешки живот, ако се наложи. И това беше част от другия свят.

Беше още по-предпазлив заради множеството въпроси, които мисията повдигаше.

Нагодѝ реакцията си към целта на врага.

Но каква беше целта на Ной?

Всъщност кой беше той, по дяволите?

Бонд тръгна между дърветата и после мина напряко през ъгъла на нивата, изпъстрен с ранни стръкове захарно цвекло. Заобиколи зловонно блато и предпазливо тръгна през преплетени бодливи трънаци, отправяйки се към болницата. Приближи се до оградения с бодлива тел периметър, където предупредителни знаци уведомяваха, че работата се извършва от „Разрушаване на сгради и метални отпадъци Изток“. Бонд не беше чувал фирмата, но може би бе виждал камионите им, защото в отличителните им зелени и жълти цветове имаше нещо познато.

Той огледа буренясалото поле пред сградата. Плацът беше отзад. Не видя никого, извади ножици за тел и сряза дупка в оградата, като си мислеше колко умно е да се използва сградата за тайни срещи, свързани с Инцидент 20. Мястото скоро щеше да бъде изравнено със земята и всички веществени доказателства за използването му щяха да бъдат унищожени.

Наблизо нямаше работници, но присъствието на черната кола предполагаше, че има някого вътре. Бонд потърси задна врата или друг дискретен вход и след пет минути откри дупка в земята, дълбока три метра, причинена от срутването на подземен тунел за доставки. Той се спусна надолу и запали фенерчето. Тунелът, изглежда, водеше към мазето на болницата, която се намираше на петнайсетина метра.

Бонд тръгна и забеляза стари напукани тухлени стени и таван. Две тухли се откъртиха и с трясък паднаха на земята. Долу имаше тесни релси, ръждясали и покрити с кал на места.

На половината път в мрачния тунел върху главата му се посипаха камъчета и поток от влажна пръст. Той вдигна глава и видя, че два метра над него таванът е набразден като напукана яйчена черупка. Имаше такъв вид, сякаш ако го пернеше с ръка, щеше да се срути.

Неприятно място, където да те погребат — помисли си Бонд и после се усмихна иронично. — Но пък къде ли е приятно?

— Отлична работа — каза Северан Хидт на Ниъл Дън.

Те бяха сами в караваната на Хидт, паркирана на стотина метра от мрачната британска военна болница край град Марч. Тъй като екипът на „Геена“ беше под натиск да довърши работата до утре, Хидт и Дън бяха спрели разрушаването сутринта и се бяха погрижили работниците да стоят настрана. Повечето служители на Хидт не знаеха за „Геена“ и той трябваше много да внимава, когато двете операции се застъпваха.

— Доволен съм — монотонно отговори Дън с тона, с който реагираше на почти всичко похвали, критики или безпристрастни забележки.