Джефри Дивър - Картбланш

Специфичната му гениалност обаче беше в това да изобретява и импровизира и да измисля устройства като айкюфона. Освен всичко останало ГМР държеше патента на десетки негови изобретения. Когато беше на мисия и се озовеше в трудно положение, Бонд или някой друг агент от отдел „0“ се обаждаше на Хирани по всяко време на денонощието и той намираше решение. Хирани или хората му измайсторяваха нещо в кабинета и го изпращаха по експресната дипломатическа поща за един ден. Често времето беше от критично значение и Хирани включваше някой от множеството умни новатори и тарикати по света да изработят, открият или модифицират устройството на място.

— Джеймс. — Двамата се ръкуваха. — Чух, че са ти възложили Инцидент 20.

— Така изглежда.

Бонд седна и забеляза книга на бюрото на Хирани. „Тайната война на Чарлс Фрейзър-Смит“, една от любимите му за историята на техническите средства в шпионажа.

— Сериозно ли е?

— Много — лаконично отговори Бонд. На два пъти едва не го бяха убили, докато изпълняваше мисията, при това за период само от четирийсет и осем часа.

Хирани се настани под снимки на първите компютри „Ай Би Ем“ и на индийски играчи на крикет и попита:

— Какво ти трябва?

Бонд заговори тихо, за да не го чуе колегата наблизо, млада жена, която захласнато гледаше екрана на компютъра си.

— Имаш ли комплекти за наблюдение, които може да се монтират на място? Не мога да се добера до компютъра или телефона на обекта, но вероятно ще успея да поставя нещо в кабинета, колата или дома му. Да бъде за еднократна употреба. Сигурно няма да мога да го прибера после.

— Аха… — помръкнаха светлите очи на Хирани.

— Проблем ли има, Сану?

— Трябва да ти кажа, че преди десетина минути ми се обадиха от горе, Джеймс.

— Бил Танър?

— Не, още по-отгоре.

М. По дяволите — изруга наум Бонд. Виждаше накъде отиват нещата.

— Той каза, че ако някой от отдел „0“ иска комплект за наблюдение, веднага да му се обадя — продължи Хирани. — Странно съвпадение.

— Да, странно — намусено се съгласи Бонд.

— Е, да му кажа ли, че някой от отдел „0“ иска комплект за наблюдение? — подсмихна се Хирани.

— Вероятно ще можеш да изчакаш малко.

— Имам няколко чудесни пакета, от които може да си избереш. — Хирани говореше като търговец на коли. — Микрофон, който се захранва по индукция. Трябва само да го сложиш близо до електрически кабел. Не е необходима батерия. Долавя гласове от петнайсет метра разстояние и силата на звука се регулира автоматично, за да няма изкривяване. А, постигнахме голям успех и с още нещо монета от две лири, възпоменателна, от 1994 г. за тристагодишнината на Английската банка. Относително рядка е и мишената обикновено я запазва за късмет, но не е чак толкова рядка, че да иска да я продаде. Батерията издържа четири месеца.

Бонд въздъхна. Уникалните устройства изглеждаха съвършени. Той благодари на Хирани и добави, че ще се обади. Върна се в кабинета си, където завари Мери Гуднайт на бюрото ѝ. Не видя причина тя да остане там.

— Отивай си у дома. Лека нощ, Гуднайт.

Тя погледна най-новите му наранявания и се въздържа от възможността да се погрижи майчински за него. От опит знаеше, че той ще ѝ откаже.

— Вземи мерки за раните си, Джеймс — каза само и взе чантата и палтото си.

Бонд се облегна назад на стола и изведнъж усети смрадта на пот и прах от тухли под ноктите си. Искаше му се да се прибере вкъщи и да се изкъпе. Да изпие първата си чашка за деня. Най-напред обаче трябваше да свърши нещо.

Той се обърна към екрана на компютъра си и влезе в общата информационна база данни на „Голдън Уайър“, откъдето научи къде се намират служебният офис и домът на Северан Хидт. Учудващото беше, че човекът живееше в беден район на Източен Лондон, известен като Канинг Таун. Главните владения на „Зелена инициатива“ бяха на брега на Темза, близо до Рейнхам, в съседство с Уайлдспейс Консървейшън Парк.

Бонд разгледа сателитните карти на дома на Хидт и на „Зелена инициатива“. Беше изключително важно да наблюдава този човек, но нямаше начин да го направи без подкрепата на Озбърн-Смит и шпионските екипи на отдел „А“ от МИ5, а веднага щом научеше за Хидт, агентът на Трето управление щеше да задържи него и Ирландеца. Бонд отново се замисли за риска. Реални ли бяха опасенията му, че ако двамата бъдат прибрани „на топло“, съзаклятниците им ще ускорят кръвопролитието или ще се изпарят и ще нанесат удар следващия месец или година?