Джефри Дивър - Картбланш

Романтичният му живот беше много заплетен. Препятствия пред евентуалния му брак бяха до известна степен честите му пътувания, изискванията на професията и постоянната опасност, която го дебнеше отвсякъде. Но по-съществен беше сложният въпрос да признае какъв е всъщност, и още по-трудното, какви са задълженията му в Секция „00“, които някои, а вероятно и повечето жени биха намерили за отвратителни, ако не и отблъскващи.

Бонд знаеше, че все някога ще трябва да признае поне част от всичко това на жената, която ще му стане нещо повече от преходна любовница. Не може да пазиш тайни от близките си твърде дълго. Хората са далеч по-умни и наблюдателни, отколкото си мислим, и тайните между влюбени остават скрити само защото единият от тях е решил да бъде така.

Приемливото отричане можеше и да има резултат в Уайтхол, но не продължаваше дълго между романтичните партньори.

С Фили Мейдънстоун обаче това не беше проблем. Нямаше да има изповеди на вечеря или измачкани завивки. Тя знаеше подробно биографията и слабостите му.

И беше предложила ресторант близо до жилището си.

Какво послание се криеше в този избор?

Джеймс Бонд погледна часовника си. Време беше да се облече и да го дешифрира.

В осем без петнайсет таксито остави Бонд пред „Антоан“ в Блумсбъри и той мигновено одобри избора на Фили. Мразеше препълнени, шумни ресторанти и барове и много пъти си беше тръгвал от луксозни заведения, когато нивото на децибелите се окаже твърде дразнещо. Веднъж се беше пошегувал, че скъпите кръчми са по-скоро „гротескни“, отколкото „гастрономически“.

„Антоан“ беше тих и слабо осветен. В дъното на залата се виждаше внушителна селекция от вина, а стените бяха отрупани с мълчаливи портрети от XIX век. Бонд поиска малко сепаре недалеч от стената с бутилките. Настани се на меката кожа, както винаги, с лице към заведението и входа, и се огледа. Посетителите бяха бизнесмени и местни хора.

— Нещо за пиене? — попита сервитьорът, приятен мъж на четирийсет години с обръсната глава и обеци на ушите.

Бонд реши да си поръча коктейл.

— Двойно „Краун Роял“ с лед, ако обичате. Добавете на половината на това ликьор „Трипъл Сек“, три капки „Ангостура битер“ и щипка настъргана портокалова кора.

— Добре. Интересно питие.

— В основата си е старомодно, но всъщност сам го измислих.

— Има ли си име?

— Още не. Търся нещо подходящо.

След няколко минути питието пристигна и Бонд отпи малка глътка. Съставките бяха дозирани идеално и той каза това на сервитьора. Тъкмо остави чашата си на масата, когато видя, че Фили влиза в ресторанта, засияла в усмивка. Стори му се, че тя ускори крачка, когато го забеляза.

Беше облечена в тесни черни джинси, кафяво кожено яке и прилепнал по тялото тъмнозелен пуловер с цвета на ягуара му.

Той стана, когато Фили се приближи. Тя не седна срещу него, а от едната му страна. Носеше куфарче.

— Добре ли си? — попита го.

Бонд очакваше нещо по-лично от този безучастен поздрав, но после строго се запита: От къде на къде?

Фили още не беше съблякла якето си, когато привлече погледа на сервитьора, който я поздрави с усмивка.

— Офелия.

— Арън. Ще пия чаша „Мозел Ризлинг“.

— Веднага.

Виното дойде и Бонд каза на Арън, че ще поръчат след малко. Чашите им си кимнаха една на друга, но не се докоснаха.

— Първо ми разкажи за Хидт — смотолеви Бонд и се премести по-близо до нея.

— Проверих в „Специални операции“ в Скотланд Ярд, МИ6, Интерпол, Националния център за информация по престъпността и ЦРУ в Америка и холандските тайни служби. Направих дискретни запитвания и в МИ5. — Фили очевидно беше доловила напрежението между Бонд и Озбърн-Смит. — Хидт няма криминално досие, нито е в списъка за наблюдение. По-скоро е консерватор, отколкото лейбърист, но не проявява голям интерес към политиката. Не изповядва никаква религия. Държи се добре с подчинените си. Няма вълнения сред работниците му. Няма проблеми и с Данъчната агенция, здравното осигуряване и „Безопасност на труда“. Изглежда, че е богат бизнесмен. Много богат. Винаги се е занимавал със събиране и рециклиране на отпадъци.

Вехтошаря…

— Петдесет и шест годишен и никога не се е женил. Родителите му са холандци и са починали. Баща му имал пари и пътувал много по работа. Хидт е роден в Амстердам и дошъл в Англия с майка си, когато бил на дванайсет години. Тя получила психично разстройство и го отгледала предимно икономката, която ги придружавала от Холандия. След това бащата загубил повечето си пари и изчезнал от живота на сина си. Тъй като не ѝ плащали, икономката се обадила на социалните грижи и избягала, след като осем години гледала момчето. — Фили състрадателно поклати глава. — Тогава Хидт бил на четиринайсет години. Започнал да работи като чистач на петнайсет. Не се знае нищо за него, докато не станал на двайсет и няколко години. Основал „Зелена инициатива“ точно когато рециклирането излиза на мода.