Джефри Дивър - Картбланш

— Пърси, случва се нещо друго — монотонно каза Бонд. — Хидт няма да използва хора от „Зелена инициатива“ за атаката. Твърде очевидно е и така ще се разобличи.

— Тогава как ще обясниш, че в тунелите открихме радиация?

— Колко силна? — настойчиво попита Бонд.

Последва кратко мълчание и после Озбърн-Смит отговори с досадното си фъфлене:

— Четири милирема.

— Това е нищо, Пърси. — Агентите от отдел „00“ бяха добре запознати със статистиката за ядрено облъчване. — Всяко човешко същество на Земята получава шейсет милирема от космическите лъчи всяка година. Добави и един-два прегледа на рентген и стават двеста. Мръсна бомба би оставила повече радиация от четири милирема.

— Погрешно си изтълкувал информацията за Йорк — без да му обръща внимание, весело заяви Озбърн-Смит. — Сигурно е кръчмата „Херцогът на Йорк“ или едноименният театър в Лондон. Може да е транзитен пункт преди операцията. Ще проверим. Отмених срещата по сигурността и преместих всички участници на безопасни места. Бонд, мисля си какво мотивира Хидт, откакто видях, че живее в Канинг Таун, и ти ми каза за манията му по трупове на хиляда години. Той изпитва удоволствие от разрухата, разрушени градове.

Дън бавно тръгна към субаруто.

— Знам, Пърси, но…

— Какъв по-добър начин да афишира социалния упадък от това да унищожи апарата за сигурност на половината западни сили?

— По дяволите. Правѝ каквото искаш в Лондон, но изпрати АОП или екипи от МИ5 да видят какво ще стане в Йорк.

— Нямаме толкова много хора. Не можем да отделим нито един човек. Може би следобед, но сега, боя се, че не сме в състояние. И без това нищо няма да се случи до довечера.

Бонд му обясни, че часът на операцията е изтеглен за по-рано.

Озбърн-Смит се изкикоти.

— Твоят Ирландец предпочита двайсет и четири часовото броене, така ли? Е, изразява се културно. Не, ще се придържаме към моя план.

Ето защо Озбърн-Смит беше подкрепил позицията на М. Бонд да остане в Южна Африка. Той не вярваше, че Бонд е надушил някаква следа, и искаше да му открадне славата. Бонд прекъсна разговора и започна да набира номера на Бил Танър.

Дън обаче вече беше до вратата на субаруто и я отвори.

— Хайде, Терон. Карате новия ви шеф да чака. Знаете процедурата. Оставете телефона и пистолета в колата.

— Мислех да ги предам на вашия усмихнат портиер.

Ако се стигнеше до бой, Бонд се надяваше да вземе оръжието си и да се свърже с външния свят.

— Не и днес — отговори Ирландеца.

Бонд не си направи труда да спори. Сложи телефона и валтера си в жабката, слезе и заключи колата.

Докато отново преминаваше през ритуалите на поста на охраната, погледът му случайно попадна на часовник на стената. В Йорк наближаваше осем сутринта. Имаше два и половина часа да разбере къде е поставена бомбата.

Във фоайето на „Зелена инициатива“ нямаше никого. Бонд предположи, че Хидт или по-вероятно Дън е уредил персоналът да има почивен ден, за да може срещата и стартът на плана „Геена“ да преминат без прекъсване.

Северан Хидт влезе и радушно поздрави Бонд. Беше в добро настроение, дори въодушевен. Черните му очи блестяха.

— Терон!

Бонд стисна ръката му.

— Искам да направите презентация пред партньорите ми на проекта за полетата на смъртта. Те ще го финансират. Не е необходимо да представяте нещо официално. Отбележете на картата къде са масовите гробове, горе-долу колко трупа има във всеки, от колко време са заровени в земята и колко мислите, че са готови да платят клиентите. А, между другото, един-двама от партньорите ми са в бизнес, подобен на вашия. Може би се познавате.

На Бонд му хрумна тревожната мисъл, че мъжете може да се зачудят на обратното защо не са чували за безмилостния наемник от Дърбан Джийн Терон, осеял африканската земя с толкова много трупове.

Докато вървяха по коридора, Бонд попита къде може да се подготви, с надеждата, че Хидт ще го заведе в отдел „Научни изследвания и разработки“, след като вече е доверен партньор.

— Имаме кабинет за вас — отговори Хидт и го заведе в голяма стая без прозорци. Вътре имаше няколко стола, работна маса и бюро. Бяха му донесли и канцеларски принадлежности като тефтер с жълти листове, писалки, десетина подробни карти на Африка и интерком, но не и телефон. На коркови табла на стените бяха изложени копия на снимките на разлагащите се трупове, които беше дал на Хидт. Бонд се зачуди къде са оригиналите.