Джефри Дивър - Картбланш

Както се беше изразил М., Бонд трябваше да има картбланш да прави каквото е необходимо, за да изпълни мисията си.

Ние пазим Кралството… с всички необходими средства.

Това беше част от стила на Бонд — всъщност той не можеше да върши работата си без него — и трябваше постоянно да си напомня, че Бхека Джордан и другите трудолюбиви представители на силите на реда в света са сто процента прави, че уважават правилото на закона. Той беше аутсайдерът.

— Разбирам, капитане — малко по-любезно отговори Бонд. — И каквото и да се случи, беше страхотно преживяване да работя с теб.

Тя отвърна с усмивка — лека и мимолетна, но искрена първата, която стопли красивото ѝ лице в присъствието на Бонд.

Бонд вкара субаруто в паркинга край крепостта „Зелена инициатива“ и спря.

Близо до портата имаше няколко лимузини.

Наоколо се разхождаха няколко човека. Бонд позна немския бизнесмен Ханс Еберхард, който беше в бежов костюм и бели обувки. Разговаряше с Ниъл Дън, който пък стоеше неподвижно като японска бойна рибка. Ветрецът разрошваше русия му бретон. Еберхард допушваше цигара. Хидт вероятно не позволяваше на никого да пуши в завода и това изглеждаше иронично, защото въздухът навън беше замърсен със смог и изпарения от електроцентралите и горящи метан.

Бонд махна на Дън, който му кимна безучастно и продължи да разговаря с германеца. След това Ирландеца извади телефона си от колана и прочете някакво съобщение или имейл. Прошепна нещо на Еберхард и отстъпи встрани, за да се обади. Бонд се престори, че също използва телефона си зареди приложението за подслушване и го повдигна към ухото си, а после смъкна стъклото и насочи телефона към Дън. Загледа се напред и размърда беззвучно устни, все едно че говори. Чуваше думите само на Ирландеца.

— … навън с Ханс. Той искаше да пуши… Знам.

Вероятно говореше с Хидт.

— Движим се по график — продължи Дън. — Току-що получих имейл. Камионът е тръгнал от Марч за Йорк. Трябва да пристигне всеки момент. Вече е заредена.

Това беше Инцидент 20. Атаката щеше да се състои в Йорк.

— Мишената е потвърдена. Детонацията е насрочена за десет и половина тяхно време.

Стъписан, Бонд обърна внимание на часа на атаката. Бяха предположили десет и половина през нощта, но всеки път, когато споменаваше някакъв час, Дън използваше двайсет и четири часовото броене и ако беше десет и половина през нощта, щеше да каже: „Двайсет и два и трийсет“.

Ирландеца погледна към колата на Бонд и каза по телефона:

— Терон е тук… Добре, веднага. — И после се обърна към Бонд. Изглеждаше нетърпелив.

Бонд набра номер и се замоли да му отговорят.

— Озбърн-Смит.

Слава Богу.

— Пърси, слушай внимателно. Имам най-много шейсет секунди. Научих адреса на Инцидент 20. Ще трябва да действаш бързо. Мобилизирай екип. Агенцията по организирана престъпност, МИ5, местната полиция. Бомбата е в Йорк.

— Йорк?

— Хората на Хидт карат устройството в камион от Марч за Йорк. Ще се взриви по-късно тази сутрин. Не знам къде ще го сложат. Може би на някое спортно събитие. Споменаваше се „курс“ 37 37 Course (англ.) — освен курс означава и писта. — Б.пр. , затова провери състезателните писти. Или нещо друго, където ще има голяма тълпа. Наблюдавайте всички камери около и във Марч и запишете номерата на колкото можете повече камиони. После ги сравнете с номерата на камионите, пристигащи в Йорк. Трябва да…

— Чакай малко, Бонд — хладно го прекъсна Озбърн-Смит. — Това няма нищо общо с Марч или Йоркшър.

Бонд не пропусна да отбележи наум употребата на фамилното му име и високомерния тон в гласа на Озбърн-Смит.

— Какви ги говориш?

Дън му направи знак и Бонд кимна.

— Знаеш ли, че фирмата на Хидт рециклира опасни материали?

— Да, но…

— Спомняш ли си как ти казах, че той копае тунели за някаква модерна нова система за събиране на отпадъци под Лондон, включително около Уайтхол?

Озбърн-Смит говореше като адвокат пред свидетел.

Бонд започна да се поти.

— Не става дума за това.

Ирландеца ставаше все по-нетърпелив. Очите му бяха съсредоточени върху Бонд.

— Позволи ми да не се съглася с теб — превзето каза Озбърн-Смит. — Единият тунел е недалеч от конференцията по сигурността днес в „Ричмънд Терас“. Твоят шеф, моят, висши служители на ЦРУ, МИ6, Обединената комисия по разузнаването — същински „Кой кой е“ в света на сигурността. Хидт сигурно ще пусне нещо гадно, което бизнесът му с опасни материали е открил, за да изтрепе всички. От няколко дни хората му мъкнат контейнери из тунелите и сградите край Уайтхол. На никого не му хрумна да ги провери.