Джефри Дивър - Картбланш

Телефонът му завибрира и той погледна екранчето.

— Фили.

Бонд отпи още една глътка от уханното уиски.

— Вечеряш ли?

— Тук е време за коктейли.

— Сродна душа — заяви тя и той погледна към леглото, което снощи бе споделил с Фелисити Уилинг. — Не знам дали искаш още информация за операция „Стоманен патрон“…

Той се наведе напред.

— Да, моля те. Какво откри?

Нещо интересно, мисля. Изглежда, че целта на операцията не е била да бъдат убити кои да са агенти и наемници. Руснаците са премахвали къртиците си в МИ6 и ЦРУ.

Бонд почувства, че в него сякаш се взриви нещо, и остави чашата.

— С разпадането на Съветския съюз Кремъл е искал да заздрави връзките си със Запада. Щяло да стане неудобно в политическо отношение, ако двойните им агенти бъдат разобличени. Ето защо активни агенти на КГБ убили най-успешните къртици в МИ6 и ЦРУ и направили така, че убийствата да приличат на нещастни случаи, но оставяли стоманен патрон на местопроизшествието като предупреждение към другите да мълчат. Това е всичко, което знам засега.

Боже мой — помисли си Бонд. — Баща ми е бил двоен агент… предател?

— Там ли си още?

— Да. Малко се разсеях от случващото се тук. Добра работа, Фили. Утре почти през целия ден няма да бъда на линия, но ми изпрати съобщение или имейл, ако научиш още нещо.

— Добре. Пази се, Джеймс. Тревожа се — добави тя и затвори.

Бонд вдигна студената кристална чаша, влажна от кондензацията, и я допря до челото си. Припомни си миналото на семейството си и се опита да открие улики за Андрю Бонд, които биха могли да хвърлят светлина върху тази отвратителна теория. Джеймс обичаше баща си, който колекционираше марки и събираше снимки на коли. Имаше няколко автомобила, но по-голямо удоволствие му доставяше да ги ремонтира и почиства, отколкото да ги кара бързо. Когато порасна, Джеймс попита веднъж леля си Шармейн за него. Тя се замисли за миг и отговори:

— Той беше добър човек, разбира се. Стабилен. Можеше да се разчита на него. Скала̀. Но много сдържан. Никога не се набиваше на очи.

Възможно ли беше Андрю да е бил къртица на руснаците?

В съзнанието на Бонд изплува и друга разтърсваща мисъл двуличието на баща му — ако беше истина бе довело и до смъртта на съпругата му, майката на Джеймс.

Не само руснаците, но и предателството на баща му бяха оставили сирак малкия Джеймс.

Той се стресна, когато телефонът му зажужа, сигнализирайки за пристигането на съобщение:

Готвя се за изпращане на храна късно през нощта. Току-що излязох от работа. Искаш ли компания? Фелисити.

Бонд се поколеба и после написа: Да.

Десетина минути по-късно, след като скри валтера, увит в хавлия, под леглото, той чу тихо почукване. Отвори вратата и видя Фелисити Уилинг. Всичките му съмнения дали ще започнат оттам, откъдето вчера прекъснаха, се изпариха, когато тя уви ръце около него и го целуна страстно. Бонд вдъхна уханието на парфюма ѝ, което се разнасяше от кожата зад ухото ѝ и миришеше на мента.

— На нищо не приличам — засмя се Фелисити. Беше облечена в синя памучна риза, затъкната в измачкани и изцапани маркови дънки.

— Не искам да чувам такива неща — каза Бонд и отново я целуна.

— Седиш на тъмно, Джийн — рече тя и за пръв път в операцията той се подразни от напомнянето за прикритието му на африканер.

— Гледката ми харесва.

Двамата се отдръпнаха един от друг и на слабата светлина отвън Бонд се вгледа в лицето ѝ, което снощи му се беше видяло изключително чувствено, но сега очевидно беше уморено. Той предположи, че логистиката на уреждането на най-голямата пратка храни на африканския континент е, меко казано, плашеща.

— Заповядай.

Фелисити извади от чантата си бутилка вино отлежало червено „Трий Кейп Лейдис“ от Стеленбош, най-известния винопроизводителен район в Южна Африка. Бонд познаваше славата му. Той извади корковата тапа и напълни две чаши. Двамата седнаха на канапето и отпиха.

— Чудесно е — отбеляза Бонд.

Фелисити събу обувките си. Той я прегърна и се помъчи да прогони мислите за баща си.

Тя облегна глава на рамото му. На хоризонта имаше повече кораби от снощи.

— Погледни ги — каза Фелисити. — Чуваш толкова много лоши неща за хората, но това не е вярно. Има и добрина. Невинаги може да разчиташ на нея, но поне…

— Все някой е… готов да помогне — прекъсна я Бонд.

Тя се засмя.

— Едва не ме накара да разлея виното си, Джийн. Можеше да съсипя ризата си.