Джефри Дивър - Картбланш

— Известен гангстер?

— Заподозрян — поправи го Нкози. — От Сингапур. Занимава се предимно с пране на пари. Вероятно и с трафик на хора.

На монитора се появи друго лице.

— Ханс Еберхард, германец. Пристигна в сряда. Интересува се от мини, главно диамантени, индустриален разред, но и за бижута. — Фотографията показваше хубав русокос мъж, който излизаше от летището. Беше в добре ушит светъл костюм и риза, без вратовръзка. Заподозрян е в различни престъпления, но официално е чист.

Бонд се втренчи в снимките на мъжете.

Еберхард.

Хуанг.

Матебула.

Той запомни имената.

Джордан се намръщи.

Не разбирам защо Хидт се нуждае от партньори. Той има достатъчно пари, за да финансира сам „Геена“.

Бонд вече беше мислил по този въпрос.

По всяка вероятност причините са две. „Геена“ сигурно е скъп. Хидт иска пари отвън, защото ако му направят ревизия, няма да се налага да обяснява огромни дългове в счетоводните книги. Но по-важното е, че той няма престъпно минало или организация. За каквото и да е „Геена“, на него са му необходими връзките, които хора като тези тримата могат да предложат.

— Да — съгласи се Джордан. — Има логика.

Бонд погледна Лам.

— Сану Хирани от отдел „Кю“ ми изпрати съобщение сутринта. Писа, че си имал нещо за мен.

— А, да. Извинявай.

Агентът на МИ6 му даде плик. Бонд надникна вътре и го пъхна в джоба си.

— Отивам в завода. Щом вляза вътре, ще се опитам да разбера какво представлява Инцидент 20, кой е в опасност и къде. Ще ви съобщя веднага щом мога. Но ни трябва план за изтегляне.

Ако Бонд не им се обадеше до четири часа следобед, Джордан щеше да заповяда на полицаите от тактическите сили да нападнат завода, да задържат Хидт, Дън и партньорите и да конфискуват съдържанието на отдел „Научни изследвания и разработки“.

— Това ще ни даде — или само на вас, ако аз вече не съм в играта — пет-шест часа да ги разпитате и да разберете какво е Инцидент 20.

— Нападение? — намръщи се Джордан. — Не мога да го направя.

— Защо?

— Казах ти. Ако нямам приемливо основание да смятам, че в „Зелена инициатива“ се извършва престъпление или нямам съдебна заповед, не мога да сторя нищо.

Проклета жена.

— Тук не става дума за правата му за справедлив процес, а за спасението на хиляди хора, вероятно южноафриканци.

— Не мога да направя нищо без заповед и нямам доказателства, за да я поискам. Нямам пълномощия да действам.

— Ако не се появя до четири часа, можеш да предположиш, че той ме е убил.

— Очевидно се надявам това да не се случи, но отсъствието ти няма да бъде повод да нахлуя там.

— Знаеш, че Хидт е готов да разкопае гробовете на жертви на масови кръвопролития и да ги превърне в строителни материали. Какво повече искаш?

— Доказателство за престъпление в завода.

Джордан беше стиснала челюсти и черните ѝ очи бяха твърди като гранит. Беше ясно, че няма да отстъпи.

— Тогава да се молим на Бога, че ще го намеря — троснато каза Бонд. — В името на няколко хиляди невинни хора.

Той кимна на Нкози и Лам и без да обръща внимание на Джордан, излезе от кабинета. Закрачи към колата, седна зад волана и включи двигателя.

— Джеймс, почакай! — Бхека Джордан вървеше към него. — Моля те, почакай.

Хрумна му да настъпи газта, но се отказа и смъкна стъклото.

— Вчера. За сърбина — каза тя, като се наведе близо до него.

— Да?

— Говорих с него. Той ми каза, че си щял да го заведеш на лекар.

Бонд кимна.

— Понякога правя предположения… първо съдя. Опитвам се да не го правя, но ми е трудно да се въздържа. Искам да ти се извиня — добави тя.

— Приема се.

— Но за акция в „Зелена инициатива“… Трябва да ме разбереш. По време на апартейда старата полиция и отделът им за криминални разследвания вършеха ужасни неща. Сега наблюдават всички ни под микроскоп, за да се уверят, че няма да постъпваме по същия начин. Незаконно нахлуване, произволни арести и разпити… това правеше предишният режим. Не може да правим същото. Трябва да бъдем по-добри от хората преди нас. — Лицето ѝ се изопна от напрежение. — Ще се бия редом с теб, ако законът разрешава, но без причина и съдебна заповед не мога да сторя нищо. Съжалявам.

До голяма степен подготовката на агентите от секция „00“ беше психологическа и част от трудните инструкции беше да им внушат мисълта, че са различни и им е позволено, а не се изисква от тях да действат извън закона. Заповедта от първо ниво на проекта, разрешаваща убийство, беше за Бонд само един аспект от работата му, не по-различен от снимането на секретни бази или подхвърлянето на дезинформация в медиите.