Джефри Дивър - Картбланш

— Имам решение.

— Да престана да пия вино? — Фелисити се нацупи закачливо. — Толкова е хубаво.

— Не, друго решение, по-добро.

Той я целуна и бавно започна да разкопчава копчетата на ризата ѝ.

Час по-късно те лежаха в леглото на една страна, Бонд зад Фелисити. Ръката му беше увита около нея и държеше гърдите ѝ. Пръстите им бяха преплетени.

За разлика от миналата нощ обаче той беше буден след мига на върховната наслада.

Мислите му бясно препускаха в съзнанието и се прехвърляха на различни теми. До каква степен бъдещето на ГМР зависеше от него? Какви тайни криеше отдел „Научни изследвания и разработки“ на „Зелена инициатива“? Какво точно целеше Хидт с „Геена“ и как можеше Бонд да измисли успешна ответна реакция?

Ами баща му?

— Мислиш за нещо сериозно — сънено отбеляза Фелисити.

— Защо смяташ така?

— Жените усещат.

— Мисля си колко си красива.

Тя доближи ръката му към лицето си и нежно захапа пръста му.

— Това е първата лъжа, която ми казваш.

— Такава ми е работата.

— Тогава ти прощавам. Същото е и с мен. Координирам помощта на доковете, плащам на пилотите, работя по чартъри на кораби и наемане на камиони, с профсъюзите. — Гласът ѝ придоби острота, каквато Бонд не беше чувал дотогава. — Пък и твоята специалност. Вече има два опита за влизане с взлом на пристанището, а все още не е раздадена никаква храна. — Фелисити млъкна и след малко попита: — Джийн?

Бонд разбра, че предстои нещо важно.

— Да?

— Имам чувството, че в твоята работа има нещо повече, отколкото споделяш. Не, не казвай нищо. Не знам ти какво мислиш, но ако стане така, че продължим да се виждаме и…

— Говорѝ — промълви той.

— Ако стане така, че продължим да се виждаме, мислиш ли, че може малко да се промениш? Имам предвид, че ако ходиш на съмнителни места, може ли да направиш така, че да не отиваш на най-опасните? — Бонд усети, че през нея преминаха вълни на напрежение. — О, не знам какво говоря. Не ми обръщай внимание, Джийн.

Въпреки че Фелисити говореше на експерт по охраната и наемен войник, думите ѝ се отнасяха и за Джеймс Бонд, агент от секция „00“.

И по ирония на съдбата Бонд прие признанието ѝ, че тя може да преживее известна степен на загадъчност у Терон, като знак, че може да приеме и Бонд.

— Мисля, че това е много възможно — прошепна той.

Тя целуна ръката му.

— Не казвай нищо повече. Само това исках да чуя. А сега имам идея. Не знам какви са плановете ти за събота и неделя…

Нито пък аз — кисело си помисли Бонд.

— Но утре вечерта ще приключим с пратките храна. Знам една странноприемница във Франшоек… Бил ли си там?

— Не.

— Това е най-красивото място в Уестърн Кейп. Винарски район. Ресторантът има звезда „Мишлен“ и най-романтичната тераса в света, с изглед към хълмовете. Ще дойдеш ли с мен в събота?

— С удоволствие — отвърна той и целуна косите ѝ.

След пет минути Фелисити заспа.

Бонд обаче остана буден и се загледа в светлините на пристанището. Вече не мислеше за евентуалното предателство на баща си, нито за обещанието си пред Фелисити Уилинг да промени тъмната си страна или за уикенда, който може би щяха да прекарат заедно. Не, Джеймс Бонд се съсредоточи само върху едно — неясните лица на онези хора някъде по света, чийто живот, въпреки предположенията на Уайтхол, знаеше, че единствено той може да спаси.

В осем и четирийсет сутринта Бонд вкара прашното, изпръскано с кал субару в паркинга на кейптаунската полиция. Изключи мотора, слезе и влезе в сградата, където намери Бхека Джордан, Грегъри Лам и Куолийн Нкози в кабинета ѝ.

Поздравѝ ги с леко кимане. Лам му отвърна с поглед, който изразяваше заинтригуваност, а Нкози — с енергична усмивка.

— Идентифицирахме новодошлите партньори на Хидт — каза Джордан, завъртя лаптопа си и щракна мишката фотосите да бъдат разгледани последователно. Първите снимки показаха едър мъж с кръгло, черно като абанос лице. Носеше крещяща риза в златисто и сребристо, Маркови очила и широки кафяви панталони.

— Чарлс Матебула, черен диамант от Йоханесбург.

— От новата богата класа в Южна Африка — обясни Лам. — Някои забогатяха за един ден по начини, които не са съвсем прозрачни, ако схващаш намека ми.

— А други забогатяха с усилена работа — с леденостуден тон добави Джордан. Бизнесът на Матебула изглежда законен превоз на стоки с кораби и транспорт. Вярно, че той беше на ръба с едни доставки на оръжия преди няколко години, но нямаше доказателства за закононарушения. — Тя натисна клавиш и на екрана се появи друга снимка. — А това е Дейвид Хуанг. — Мъжът беше слаб и се усмихваше на обектива. — Дъщеря му е качила снимката на страницата си във фейсбук. Глупаво момиче… но това е добре за нас.