Джефри Дивър - Картбланш

Бонд беше на четири-пет метра от непознатия, когато оперативният му инстинкт се задейства. Досети се, че мъжът може да е подготвил капан, за да улесни бягството си. Той погледна надолу. Да! Негодникът беше опънал жица на трийсетина сантиметра над земята, почти невидима в здрача. Човекът знаеше къде е, защото бе отбелязал мястото със счупен глинен съд, и я беше прескочил. Бонд обаче не можа да спре навреме и се приготви да падне.

Той изви рамо и когато инерцията го помете напред, направи половин салто на земята. Тупна тежко, за миг остана там зашеметен и се прокле, че е позволил на човека да избяга.

Само че мъжът не се беше измъкнал.

Жицата не беше сложена, за да възпрепятства преследването, а за да направи Бонд уязвим.

Непознатият се хвърли върху него. Вонеше на бира, застоял цигарен дим и нечиста плът. Той изтръгна валтера на Бонд от кобура. Бонд сграбчи ръката му и изви китката, докато пистолетът падна на земята. Нападателят ритна валтера извън обсега на Бонд. Задъхан, Бонд хвана дясната му ръка и избегна злобните удари на ножа в другата ръка на мъжа.

Погледна назад и се запита дали Бхека Джордан е пренебрегнала съвета му и му се притича на помощ, въоръжена с пистолета си, но не я видя.

Нападателят се дръпна назад, за да нанесе удар по бедрото му. Бонд се изви, за да го избегне и мъжът направи задно салто като гимнастик. Изумителен финт. Бонд си спомни думите на Феликс Лайтър.

Копелето знае бойни изкуства…

Той скочи и се изправи пред мъжа, който беше заел бойна поза и държеше ножа. Острият връх беше обърнат навън. Лявата му ръка беше разтворена с дланта надолу и се размахваше объркващо, готова да сграбчи Бонд, а другата да го наръга смъртоносно.

Бонд заобиколи на пръсти.

Беше практикувал различни видове ръкопашен бой, но ГМР учеше агентите си на рядък тип схватка без оръжие, заимстван от бивш (или не толкова бивш) враг — руснаците. Древното бойно изкуство на казаците, наречено „Система“, беше осъвременено от Спецназ, специалните сили на военното разузнаване ГРУ.

В „Система“ рядко се използваха юмруци. Главните оръжия бяха дланите, лактите и коленете. Целта беше да удряш колкото е възможно по-често, така че да изтощиш противника и после да го хванеш за рамото, китката или глезена и да го приклещиш. Най-добрите бойци не влизаха в контакт със съперника… до последния момент, когато капналият от умора нападател беше беззащитен. След това победителят го поваляше на земята и притискаше с коляно гърдите или гърлото му. Ако решеше, можеше да нанесе обезсилващ или фатален удар.

Бонд инстинктивно влезе в ритъм с хореографията на „Система“ и избегна атаката на мъжа.

Продължи да отклонява ударите и да използва собствената му енергия срещу него.

Засега успяваше, но на два пъти острието на ножа премина на сантиметри от лицето му.

Човекът се движеше бързо, размахваше огромните си ръце и пробваше Бонд, който отстъпи встрани и прецени силата на противника (беше мускулест и опитен в ръкопашния бой и психически подготвен да убива) и слабостите му (алкохолът и пушенето като че ли му се отразяваха).

Мъжът се ядоса от отбраната на Бонд. Хвана ножа, готов да го забие, и отчаяно запристъпва напред. Хилеше се сатанински и беше облян в пот въпреки хладния въздух.

Бонд предостави уязвима мишена — гърба си и се наведе да вземе валтера, но това беше лъжливо движение. Още преди мъжът да се хвърли, той се изправи, отмести ножа му и го удари с изопната длан по лявото ухо. Сви пръстите на ръката си, когато установи контакт, и усети натиска, който щеше да увреди или да спука тъпанчето на ухото на нападателя. Преследвачът изрева от болка и вбесен, атакува безразсъдно. Бонд лесно парира ръката с ножа, хвана китката с двете си ръце и я изви назад, докато острието издрънча на земята. Той отново прецени силата и безумната непоколебимост на мъжа и взе решение. Продължи да извива ръката му, докато китката изпука.

Човекът извика и падна на колене, а след това седна. Лицето му пребледня. Главата му клюмна на една страна.

Бонд изрита ножа встрани, внимателно претърси мъжа и извади от джоба си малък автоматичен пистолет и ролка тиксо. Пистолет? Тогава защо не ме застреля? — зачуди се Бонд.

Той пъхна оръжието в джоба си, взе валтера и грабна телефона на нападателя. На кого беше изпратил снимката на Бонд и Джордан? Ако беше само на Дън, можеше ли Бонд да намери и обезвреди Ирландеца, преди да е докладвал на Хидт?