Джефри Дивър - Картбланш

Беше шест и половина в хладната вечер в четвъртък и той пътуваше към дома на Бхека Джордан.

Приятел или враг…

Преведе колата по неравните улици и спря близо до долището ѝ. Тя го посрещна на вратата и го поздрави с кимане, без да се усмихне. Беше съблякла служебното си облекло и носеше сини джинси и тесен тъмночервен пуловер. Лъскавите ѝ черни коси бяха разпуснати и Бонд бе завладян от уханието на люляк от шампоана ѝ.

— Интересен район — отбеляза той. — Хубав.

— Нарича се Бо Каап. По-рано беше много беден и населен предимно с мюсюлмани. Преместих се тук с… един човек преди няколко години. Тогава кварталът беше по-беден. Постепенно става много луксозен. Едно време навън бяха паркирани само велосипеди, сега са тойоти, но скоро ще бъдат мерцедеси. Това обаче не ми харесва. Предпочитам го такъв, какъвто беше. Но тук е домът ми. Пък и сестрите ми и аз се редуваме да взимаме угого да живее при нас и те са наблизо, затова е удобно.

— Угого? — попита Бонд.

— Означава „баба“. Майката на майка ни. Родителите ни живеят в Питермарицбург в провинция Квазулу Натал, на изток оттук.

Бонд си спомни старата карта в кабинета ѝ.

— Грижим се за угого. Такъв е обичаят на зулусите.

Бхека Джордан не го покани да влезе, затова Бонд ѝ разказа за пътуването си до „Зелена инициатива“ на верандата.

— Искам да проявят филмчето в това нещо. — Той ѝ даде инхалатора. — Осеммилиметрово е. Чувствителността му към светлината е хиляда и двеста. Можеш ли да го направиш?

— Аз? Защо не партньорът ти от МИ6? — язвително попита тя.

Бонд не изпита потребност да защитава Грегъри Лам.

— Имам му доверие, но той нападна минибара ми и изпи питиета на стойност двеста ранда. Предпочитам да го направи някой с бистра глава. Промиването на филм може да се окаже сложна работа.

— Ще се погрижа.

— Тази вечер в града ще дойдат партньори на Хидт. Утре сутринта ще има среща в завода. Бонд се замисли за думите на Дън. Ще пристигнат в седем. Можеш ли да разбереш имената им?

— Знаеш ли с кои авиолинии пътуват?

— Не, но Дън ще ги посрещне.

— Ще изпратя някого на летището. Куолийн е добър в тази работа. Обича да се шегува, но е добър.

Да, и дискретен — помисли си Бонд.

Отвътре извика женски глас.

Джордан се обърна.

— Ize balulekile 35 35 Нищо важно (зулуски) — Б. пр. .

Размениха се още реплики на зулуски.

Лицето на Джордан беше каменно.

— Ще влезеш ли? Нека угого види, че не си бандит. Казах ѝ, но тя се тревожи.

Бонд я последва в малкия апартамент, който беше подреден и хубаво обзаведен. Репродукции, гоблени и снимки украсяваха стените.

Възрастната жена, която говореше на Джордан, седеше до голяма маса, сложена за двама. Двете очевидно вечеряха. Угого беше много слаба и крехка. Бонд я позна от многото снимки в кабинета на Джордан. Носеше широка рокля в оранжево и кафяво и чехли на краката. Посивялата ѝ коса беше къса. Тя се надигна.

— Недейте, моля ви — рече Бонд.

Жената обаче стана приведена, затътри крака и крепко стисна ръката му.

— Вие сте англичанинът, за когото Бхека ми каза. На мен не ми изглеждате лош.

Джордан я погледна гневно.

— Аз съм Мбали — представи се старицата.

— Джеймс.

— Отивам да си почина. Бхека, дай му нещо за ядене. Много е кльощав.

— Не. Трябва да тръгвам.

— Гладен си. Видях те как гледаше боботи 36 36 Традиционно селско ястие от Южна Африка, което съдържа мляно говеждо месо, лук, чесън, сушени кайсии, бял хляб, прясно мляко, масло, къри, чили, лимонов сок, стафиди, бадеми и яйца. — Б.пр. . По-вкусно е, отколкото изглежда.

Бонд се усмихна. Наистина беше погледнал тенджерата на печката.

— Внучката ми готви много добре. Яденето ще ти хареса. И ще пийнеш зулуска бира. Опитвал ли си я?

— Пих „Биркенхед“ и „Гилрой“.

— Не. Зулуската бира е най-хубавата. — Мбали погледна внучката си. — Дай му бира и той ще хапне нещо. Сипи му чиния боботи. И сос „Самбал“. — Тя огледа критично Бонд. — Обичаш ли люто?

— Да.

— Хубаво.

— Угого , той каза, че ще тръгва — раздразнено възрази Джордан.

— Каза го заради теб. Дай му бира и храна. Виж колко е мършав!

— Моля те, угого.

— Внучката ми е много своенравна.

Възрастната жена взе глинен съд с бира, влезе в спалнята и затвори вратата.

— Добре ли е баба ти? — попита Бонд.

— Болна е от рак.

— Съжалявам.

— Държи се по-добре, отколкото се очакваше. На деветдесет и седем години е.

Бонд се изненада.