Джефри Дивър - Картбланш

Джесика не каза нищо и посочи голяма дървена къща, опасана с внушителна каменна ограда.

— Това е къщата…

Гласът ѝ потрепери и тя се разплака.

Бонд спря до тротоара.

— Джесика, какво има?

— Аз…

Тя дишаше учестено.

— Добре ли сте?

— Нищо, няма нищо. О, колко е неудобно.

Бонд взе чантата ѝ и потърси кърпичка. Намери и ѝ я даде.

— Благодаря. — Джесика се опита да говори, но после се предаде на риданията. Щом се успокои, обърна огледалото за обратно виждане към себе си. — Той не ми позволява да си слагам грим… Дано поне тушът ми не е потекъл и не ме е превърнал в клоун.

— Не ви позволява… Какво искате да кажете?

Изповедта замря на устните ѝ.

— Нищо — прошепна Джесика.

— Нещо лошо ли казах? Извинявайте, ако съм ви разстроил. Само се опитвах да поддържам разговора.

— Не, не, не сте направили нищо, Джийн.

— Кажете ми какво не е наред — погледна я Бонд в очите.

Тя се поколеба.

— Не бях откровена с вас. Изиграх ролята си добре, но това беше фасада. Ние нямаме връзка. Никога не сме имали. Той ме желае… — Джесика вдигна ръце. — О, не ви трябва да чувате тези неща.

Бонд докосна ръката ѝ.

— Моля ви. Виновен съм. Бръщолевех глупости. Чувствам се като глупак. Кажете ми.

— Да, той обича старото… употребяваното… изхвърленото. Мен.

— Боже мой, не. Не исках да кажа…

— Знам, че не искахте да го кажете, но точно затова ме желае Северан — защото съм част от спиралата надолу. Аз съм неговата лаборатория за повяхване, остаряване и разруха. Само това означавам за него. Той рядко разговаря с мен. Нямам представа какви мисли се въртят в главата му и не проявява интерес да разбере каква съм всъщност. Дава ми кредитни карти, води ме на хубави места, грижи се за мен. Но в замяна иска… да ме наблюдава как остарявам. Хващам го да ме гледа дали имам нови бръчки и старчески петна. Ето защо ми забранява да се гримирам. Северан оставя лампите запалени, когато… досещате се какво имам предвид. Знаете ли колко унизително е това за мен? И той много добре го съзнава, защото унижението е форма на упадък. — Джесика се засмя горчиво и избърса очите си с хартиена кърпичка. — И знаете ли кое е ироничното, Джийн? Когато бях млада, живеех за конкурсите за красота. Никой не се интересуваше какво представлявам отвътре нито съдиите, нито другите участнички… нито дори майка ми. Сега съм стара и на Северан също не му пука каква съм отвътре. Има моменти, когато мразя да бъда с него. Но какво да направя? Безсилна съм.

Бонд стисна ръката ѝ.

— Не е вярно. Съвсем не сте безсилна. Да бъдеш стар е сила — опит, преценка, прозорливост, познаваш възможностите си. Младостта е изтъкана от грешки и импулси. Повярвайте ми, преживял съм го.

— Но какво бих правила без него? Къде бих отишла?

— Навсякъде. И можете да правите каквото искате. Вие очевидно сте умна жена. Сигурно имате някакви пари.

— Малко, но проблемът не са парите, а как да намеря някого на моите години.

— Защо ви е?

— Говорите така, защото сте млад.

— А вие говорите като човек, който вярва на онова, което са му внушили, вместо да разсъждава самостоятелно.

Джесика се усмихна едва-едва.

— Трогната съм, Джийн. — Тя потупа ръката му. Много сте любезен. Не мога да повярвам, че се размекнах пред непознат. А сега трябва да се прибера у дома. Северан ще се обади да ме провери.

Бонд подкара колата и спря пред портата под бдителния поглед на пазач от охраната. Това елиминира другия му план — да влезе в къщата и да види какви тайни има там. Джесика стисна ръката му с две ръце и после слезе.

— Ще ви видя ли утре в завода? — попита той.

Тя пак се усмихна леко.

— Да, ще бъда там. Каишката ми е къса.

Обърна се и бързо се вмъкна през отварящата се порта.

Бонд превключи на първа скорост и потегли. Джесика Барнс мигновено се изпари от мислите му. Вниманието му се насочи към следващата дестинация и какво ще го посрещне там.

Приятел или враг?

В избраната от него професия Джеймс Бонд беше научил, че тези две категории не се изключват взаимно.

През целия ден в четвъртък се говореше за заплахи от севернокорейците, талибаните, „Ал Кайда“, чеченците, Ислямското братство „Джихад“, Източна Малайзия, Судан, Индонезия. Имаше кратко обсъждане на иранците, но въпреки сюрреалистичната реторика, извираща от президентския им дворец, никой не ги приемаше твърде сериозно. М. едва ли не съжали горкия режим в Техеран. Някога Персия беше велика империя.