Джефри Дивър - Картбланш

— Да, ако обичате.

— На младини имах трудни времена. Е, кой не е имал, разбира се, но аз бях принуден да започна работа от малък. Случи се така, че постъпих във фирма за събиране на отпадъци. Бях боклукчия в Лондон. Един ден колегите ми и аз си почивахме и пиехме чай, когато шофьорът посочи апартамент на отсрещната страна на улицата и рече: „Там живее един тип от «Кларкънуел»“.

„Кларкънуел“ беше вероятно най-големият и преуспял престъпен синдикат в британската история. Сега беше разтурен, но в продължение на двайсет години членовете му управляваха брутално територията си около Айлингтън и бяха отговорни за двайсет и пет убийства.

Хидт разказваше и черните му очи блестяха.

— Заинтригувах се. След чая продължихме обиколките си, но без другите да разберат, скрих наблизо боклука от онзи апартамент. През нощта се върнах, взех чувала и прегледах съдържанието му. Рових няколко седмици. Проверих всяко писмо, кутия, сметка и опаковка от кондом. Повечето неща бяха безполезни, но намерих едно интересно — бележка с адрес в Източен Лондон, на която пишеше само: „Тук“. Аз обаче имах представа какво означава. В онези дни припечелвах допълнителни приходи като търсач. Знаеш ли за тях? Обикалят плажа в Брайтън или Истборн и търсят монети и пръстени в пясъка, след като летовниците са си тръгнали за деня. Имах хубав детектор за метал и следващия уикенд отидох в имота, споменат в бележката. Хидт се оживи. Забавляваше се. За десетина минути намерих пистолета. Купих си комплект за взимане на отпечатъци и макар да не бях експерт, отпечатъците върху пистолета и бележката, изглежда, съвпадаха. Не знаех точно за какво е използван пистолетът, но…

— Но защо да го заравят, ако не е бил използван за убийството на някого?

— Точно така. Срещнах се с човека от „Кларкънуел“. Казах му, че съм дал пистолета и бележката на моя адвокат. Естествено, нямаше никакъв адвокат. Блъфирах. Добавих, че ако не му се обадя до час, той ще ги изпрати на Скотланд Ярд. Рискувах ли? Разбира се. Но рискът беше пресметнат. Мъжът пребледня и веднага ме попита какво искам. Назовах цифра. Той плати в брой. Бях на път да основа своя малка фирма за събиране на отпадъци, която постепенно прерасна в „Зелена инициатива“

— Това придава нов смисъл на думата „рециклиране“, нали?

— Да. — Забележката се стори забавна на Хидт. Той отпи малка глътка вино и се втренчи в двора. Сферите от пламъци блестяха в далечината. — Знаете ли, че има три неща, които задължително трябва да видите, ако сте астронавт в космоса? Великата китайска стена, египетските пирамиди и старото сметище „Фреш Килс“ в Ню Джърси.

Бонд не знаеше това.

— За мен отпадъците са повече от бизнес — продължи Хидт. — Те са прозорец към обществото… и към душите ни. Той се наведе напред. — Вижте, възможно е неволно да придобием нещо в живота — чрез подарък, по невнимание, наследство, съдба, грешка, алчност, мързел, но когато изхвърлим нещо, винаги го правим с хладнокръвно намерение. — Хидт отпи голяма глътка вино. — Терон, знаете ли какво е ентропия?

— Не.

— Ентропия е основната истина за природата — обясни той, като щракаше с дългите си жълти нокти. — Тенденцията към разруха и хаос във физиката, обществото, изкуството, живите същества… във всичко. Пътят към анархията. — Той се усмихна. — Звучи песимистично, но всъщност е едно от най-прекрасните неща в света. Никога не можеш да сгрешиш, като прегърнеш истината, а това е истината. — Очите му се спряха на барелеф на стената. — Знаете ли, че промених името си?

— Не — отговори Бонд, но си помисли: Маартен Холт .

Промених го заради бащиното си име и малкото си име, дадено ми от баща ми. Не исках да имам нищо общо с него. — Хидт се усмихна студено. — Избрах Хидт, защото напомня за тъмната половина на главния герой в „Доктор Джекил и мистър Хайд“, която прочетох, когато бях ученик, и много харесах. Мисля, че всички ние имаме публична половина и тъмна половина, и романът го потвърждава.

— А Северан? Необичайно име.

— Нямаше да мислите така, ако бяхте живели в Рим през II и I век преди Христа.

— Така ли?

— Учил съм история и археология в университета. Знаете ли за какво се сещат хората, когато споменете древния Рим? Императорите от династията Юлий-Клавдий — Август, Тиберий, Калигула, Клавдий и Нерон. Поне така мислят, ако са чели „Аз, Клавдий“ или са гледали Дерек Джакоби в страхотния сериал по Би Би Си. Но цялата тази династия е управлявала твърде кратко малко повече от сто години. Да, да, mare nostrum 32 32 Наше море (лат.) — така древните римляни са наричали Средиземно море — Б.пр. , преторианската гвардия, филмите с Ръсел Кроу… всичките много декадентски и драматични. „Боже мой, Калигула, тя е твоя сестра “. За мен обаче истината за Рим се е разкрила много по-късно в друга династия, на Северите, основана от Септимий Север, много години след като Нерон се самоубива. Те властвали по време на упадъка на Римската империя. Управлението им достига кулминацията си в Периода на анархията, както го наричат историците.