Джефри Дивър - Картбланш

След петнайсетина минути те минаха през гъста редица дървета и порта. Бонд неволно се усмихна. Дивата пустош от отпадъци изчезна. Сега ги обграждаше изумително красива сцена — дървета, цветя, скални образувания, пътеки, езера и гора. Територията на грижливо оформения пейзаж се простираше на няколко километра.

— Наричаме ги Елисейските полета. Рай… след времето, прекарано в ада. Но това пак е сметище. Под нас има трийсетина метра отпадъци. Отвоювахме земята. След година и нещо ще отворя парка за посетители. Това ще бъде моят подарък. Разложение, възкръснало в красота.

Бонд не беше любител на ботаниката и обичайната му реакция към изложението на цветя в Челси беше раздразнение от проблемите с уличното движение, които то предизвикваше около дома му, но трябваше да признае, че тези градини бяха внушителни. Изведнъж се усети, че е присвил очи и гледа корените на дърветата.

Хидт забеляза това.

— Странни ли ви се струват?

Представляваха метални тръби, боядисани така, че да приличат на корени на дърво.

— Тръбите пренасят метана, който се образува долу, за да бъде изгорен, или към електроцентралите.

Бонд предположи, че този детайл е измислен от звездния инженер на Хидт.

Роувърът влезе в горичката и спря. В езерото наблизо царствено стоеше син жерав, националният символ на Южна Африка, пазейки абсолютно равновесие на един крак.

— Хайде, Терон, да поговорим делово.

Защо тук? — зачуди се Бонд, докато вървеше след Хидт по пътека, около която имаше растения с табелки с имената им. Бонд отново се запита дали двамата мъже имат планове за него и крадешком се огледа за евентуални оръжия и маршрути за бягство.

Хидт спря и се обърна. Бонд направи същото и се притесни. Дън се приближаваше и носеше пушка.

Бонд запази спокойствие. Ще носите прикритието си до гроба — казваха лекторите във Форт Монктън на учениците си.

— Стреляте ли? — Дън показа ловджийската пушка с черен пластмасов или карбонов приклад и лъскава стоманена цев.

— Да — Бонд беше капитан на отбора по стрелба в колежа „Фетес“ и бе печелил състезания с малък и голям калибър пушка. Наградиха го и с Кралския медал за отлична стрелба, докато служеше в Кралския военноморски запас — единственият медал, който се носи само на униформа. Той погледна оръжието в ръцете на Дън — „Уинчестър .270“.

— Хубава пушка, не сте ли съгласен?

— Да, но лично аз предпочитам калибър 30.06. Има по-добра траектория.

— Стреляте ли по дивеч, Терон? — попита Хидт.

— Не съм имал възможност.

Хидт се засмя.

— И аз не ловувам… с изключение на един вид. Усмивката му помръкна. — Ниъл и аз ви обсъждахме.

— Така ли? — невинно попита Бонд.

— Решихме, че може да бъдете ценна добавка към някои други проекти, върху които работим, но трябва да ни покажете, че можем да ви имаме доверие.

— Пари? — Бонд печелеше време. Смяташе, че разбира каква е целта на врага и трябваше да реагира. Бързо.

— Не — отвърна Хидт. — Нямам предвид пари.

Дън пристъпи напред, подпрял на хълбок уинчестъра. Дулото сочеше към небето.

— Доведете го.

Двама работници изведоха мършав мъж в тениска и окъсани сивокафяви панталони иззад гъста, ниска джакаранда. Лицето му беше изкривено от ужас.

Хидт го изгледа презрително и се обърна към Бонд.

— Този човек влезе незаконно в нашата собственост и се опита да открадне мобилни телефони от секцията за електронни отпадъци. Когато охраната се приближи до него, той извади пистолет и стреля по пазач. Не го улучи и го хванаха. Проверих досието му и научих, че е избягал затворник. Излежавал е присъда за изнасилване и убийство. Мога да го предам на властите, но появата му тук днес даде възможност на мен и на вас.

— За какво говорите?

— Дава ви се шанс да извършите първото си убийство като ловец. Ако застреляте този човек…

— Не! — извика пленникът.

— Ако го убиете, това ще бъде предплатата, от която се нуждая. Ще се заловим с проекта ви и ще ви наема да ми помагате и с други. Ако предпочетете да не го убиете, което ще разбера, Ниъл ще ви закара до портата и пътищата ни ще се разделят. Колкото и съблазнително да е предложението ви да изчистим полетата на смъртта, ще трябва да откажа.

— Да застрелям хладнокръвно човек?

— Решението е ваше — каза Дън. — Не го ли застреляте, тръгвате си.

Ирландският му диалект беше по-осезаем.

Но какъв шанс беше това да влезе в светая светих на Северан Хидт!

Бонд можеше да научи всичко за „Геена“. Един живот срещу хиляди други.