Джефри Дивър - Картбланш

И колко още, ако, както изглеждаше вероятно, планираното за петък беше първият от други подобни проекти?

Бонд погледна черното лице, широко отворените очи и треперещите ръце на престъпника, тръгна към Дън и взе пушката.

— Не, моля ви! — изплака човекът.

— В гнездото има патрон — извика Дън. — Предпазителят е дръпнат.

Бяха ли сложили халосен патрон, за да го проверят? Или Дън изобщо не беше заредил пушката? Крадецът очевидно не носеше бронежилетка под тънката тениска. Бонд вдигна пушката, която нямаше оптичен мерник, а само обикновен. Той прецени разстоянието до нарушителя дванайсет метра и се прицели. Мъжът вдигна ръце и закри лицето си.

— Не! Моля ви!

— Искате ли да се приближите? — попита Хидт.

— Не, но не искам той да страда — сухо отговори Бонд. — Пушката високо или ниско стреля от това разстояние?

— Не мога да ви кажа — отвърна Дън.

Бонд се прицели вдясно, в лист, който беше горе-долу на същото разстояние като пленника, и натисна спусъка. Последва силен пукот и в средата на листа се появи дупка, точно където се целеше. Бонд дръпна затвора, изхвърли изразходваната гилза и зареди друг патрон. Още се колебаеше.

— Е, какво решавате, Терон? — прошепна Хидт.

Бонд вдигна пушката, прицели се в жертвата и след миг натисна спусъка. Отново се разнесе шумен пукот и в средата на тениската на мъжа разцъфна червено петно. Тон падна по гръб в прахоляка.

— Доволни ли сте? — попита Бонд, отвори затвора на пушката и я хвърли на Дън.

Ирландеца с лекота я хвана с големите си ръце. Беше невъзмутим както винаги. Не пророни нито дума.

Хидт обаче изглеждаше доволен.

— Добре. А сега нека отидем в офиса и да пийнем нещо, за да отпразнуваме нашето партньорство… и да ми позволите да се извиня.

— Защото ме принудихте да убия човек?

— Не. Защото ви принудих да повярвате , че убивате човек.

— Какво?

— Уилям!

Мъжът, когото Бонд беше застрелял, скочи и се ухили.

Бонд се завъртя към Хидт.

— Но аз…

— Восъчни патрони — подвикна Дън. — Полицаите ги използват в тренировки, а кинопроизводителите — в сцени с престрелки.

— Подложихте ме на проклета проверка?

— По идея на нашия приятел Ниъл. Беше добра и вие я издържахте.

— Мислите ме за ученик? Вървете по дяволите.

Бонд се обърна и закрачи към портата на градината.

— Чакайте, чакайте — намръщи се Хидт и тръгна след него. — Ние сме делови хора. Така постъпваме, за да бъдем сигурни.

Бонд изруга и продължи да върви по пътеката, като свиваше и отпускаше юмруци.

— Можете да си отидете — настойчиво добави Хидт, но моля ви, Терон, трябва да знаете, че ще се разделите не само с мен, но и с един милион долара, които ще бъдат ваши, ако останете. Ще има и още.

Бонд спря и се обърна.

— Да отидем в офиса и да поговорим. Нека бъдем професионалисти.

Бонд отново погледна мъжа, когото беше прострелял. Човекът продължаваше да се хили доволно.

— Един милион? — попита той.

Хидт кимна.

— Ще бъде ваш утре.

Бонд остана за миг на мястото си и се втренчи в градините, които наистина бяха великолепни, а след това се върна при Хидт и хладно изгледа Ниъл Дън, който изпразваше пушката и я почистваше внимателно, галейки металните части.

Опита се да задържи възмутения си поглед върху лицето му, правейки се на обиден.

И наистина се преструваше, защото се беше досетил за восъчните патрони. Никой, стрелял с пушка с нормален заряд на барут и оловен куршум, не би се заблудил от восъчен патрон, който възпроизвежда далеч по-слаб откат от истинския (даването на халосен патрон на войник във взвод за разстрел е абсурдно, защото той разбира, че куршумът не е истински, в мига, в който стреля). Бонд бе осъзнал истината преди няколко минути, когато мнимият крадец закри с ръце очите си. Хората, които предстои да бъдат застреляни, не предпазват нищо с ръцете си. И той реши, че човекът се страхува да не ослепее, а не че ще бъде убит. Това му подсказа, че патроните са халосни или восъчни.

Той стреля в листа, за да прецени отката, и от съвсем лекия ритник разбра, че патроните не са смъртоносни.

Предположи, че мъжът ще получи заплащане за излагането си на риска. Хидт, изглежда, се грижеше за служителите си, каквото и друго да можеше да се каже за него. Сега това се потвърди. Той отброи няколко ранда и ги даде на човека, който се приближи до Бонд и стисна ръката му.

— Добър стрелец сте, сър. Уцелихте ме на благословено място. Вижте, ето тук! — Той посочи гърдите си. — Един човек ме простреля там долу, сещате се къде. Гадно копеле. Дълго ме боля. И жена ми много се оплакваше.