Джефри Дивър - Картбланш

— Ентропия — отбеляза Бонд.

— Именно — засия Хидт. — Видях статуя на Септимий Север. Малко приличам на него и затова заимствах фамилията му. — Той се съсредоточи върху Бонд. — Неспокоен ли се чувствате, Терон? Не се тревожете. Не сте сключили сделка с Ахав 33 33 Главният герой в романа „Моби Дик“ от Хърман Мелвил — Б.пр. . Аз не съм луд.

Бонд се засмя.

— Не съм си го помислял. Честна дума. Мислех за милиона, който споменахте.

— Разбира се. — Хидт се втренчи изпитателно в Бонд. — Утре ще се осъществи първият от няколкото проекта, с които се занимавам. Главните ми партньори ще бъдат тук. Вие също ще дойдете. И тогава ще видите какво представляваме.

— Какво ще поискате да направя за един милион? — намръщи се Бонд. — Да застрелям някого с истински патрони?

Хидт поглади брадата си. Наистина приличаше на римски император.

— Не е необходимо да правите нищо. Проектът е завършен. Само ще гледаме резултатите. И ще празнуваме, надявам се. Ще наречем милиона ви предплата. И след това ще имате много работа.

Бонд положи усилия да се усмихне.

— Радвам се, че съм включен.

В същия миг мобилният телефон на Хидт иззвъня. Той погледна екранчето, стана и се обърна. Бонд предположи, че са възникнали някакви затруднения. Хидт не се ядоса, но мълчанието му показа, че не е доволен. Той затвори.

— Съжалявам. Проблем в Париж. Инспектори. Профсъюзи. Проблемът е на „Зелена инициатива“. Няма нищо общо с утрешния проект.

Бонд не искаше да го кара да заподозре нещо, затова реши да си тръгне.

— Добре. В колко часа ме искате утре?

— Десет сутринта.

Бонд си припомни първата засечена информация, която БПКС бяха разшифровали, и уликите, които беше намерил в Марч за времето, когато атаката щеше да се състои, и осъзна, че има малко повече от дванайсет часа, за да разбере какво представлява планът „Геена“ и да го осуети.

На прага се появи силует. Джесика Барнс. Бонд не харесваше жени с прекалено много грим, но отново се зачуди защо тя не използва поне малко.

— Джесика, това е Джийн Терон — разсеяно го представи Хидт. Беше забравил, че се запознаха снощи.

Жената не му го напомни.

Бонд стисна ръката ѝ. Тя отвърна с плахо кимане, а после се обърна към Хидт.

— Коректурите на рекламите не дойдоха. Ще пристигнат чак утре.

— Тогава ще ги прегледаш, нали?

— Да, но няма какво повече да правя тук. Бих искала да се върна в Кейптаун.

— Нещо възникна. Ще остана тук още няколко часа, а може би и по-дълго. Може да почакаш…

Очите на Хидт се стрелнаха към вратата, зад която Бонд беше видял леглото.

Джесика се поколеба и после въздъхна.

— Добре.

— Аз се връщам в града. Мога да ви закарам, ако желаете — предложи Бонд.

— Така ли? Няма ли да представлява трудност? — попита тя, но въпросът ѝ не беше отправен към Бонд, а към Хидт.

Той гледаше нещо на телефона си и вдигна глава.

— Много сте любезен, Терон. Ще се видим утре.

Двамата се ръкуваха.

— Totsiens 34 34 Доскоро (африкаанс) — Б.пр. — каза Бонд като истински африканер. Беше научил думата благодарение на езиковата школа на капитан Бхека Джордан.

— Кога ще се прибереш вкъщи, Северан? — попита Джесика.

— Когато мога — разсеяно отговори Хидт и набра някакъв номер.

Пет минути по-късно Джесика и Бонд бяха на предния пост на охраната, където той отново мина през детектора за метал. Ала преди да вземе пистолета и мобилния си телефон, към него се приближи пазач.

— Какво е това, сър? Виждам нещо в джоба ви.

Инхалаторът. Как беше забелязал леката издутина в якето му, по дяволите?

— Нищо.

— Искам да го видя, ако обичате.

— Не крада нищо от сметището — троснато каза Бонд — ако това си мислите.

— Правилата ни са съвсем ясни, сър — търпеливо настоя мъжът. — Ще го видя или ще трябва да повикам господин Дън или господин Хидт.

Ще носите прикритието си до гроба…

Бонд спокойно извади черната найлонова тубичка и му я показа.

— Това е лекарство.

— Така ли?

Пазачът я взе и я разгледа внимателно. Обективът на фотоапарата беше скрит навътре, но за Бонд изглеждаше очевиден. Човекът се накани да му я върне, но сетне промени решението си, повдигна капачката и сложи палец върху буталото.

Бонд погледна към валтера си на дървения рафт с прегради. Намираше се на три метра и зад други двама въоръжени охранители.

Пазачът натисна буталото… и тънка мъгла денатуриран спирт едва не изпръска лицето му.

Сану Хирани, разбира се, беше създал играчката с характерната си далновидност. Пулверизаторът беше истински, макар че химичното вещество вътре не беше, а фотоапаратът се намираше в долната част на основата. Миризмата на спирт беше силна. Пазачът сбърчи нос и очите му се насълзиха. Той върна тубичката на Бонд.