Джефри Дивър - Картбланш

Хидт поведе Бонд покрай моторен парк, където имаше няколко камиона, дълги шест-седем метра. Отстрани бяха написани името и девизът на фирмата и думите „Унищожаване на документи“.

Хидт проследи погледа на Бонд и каза:

— Друга от специалностите ни. Даваме под наем машини за унищожаване на документи на фирмени и правителствени офиси, но по-малките организации предпочитат да ни наемат ние да го направим. Знаете ли, че когато иранските студенти превзеха американското посолство през седемдесетте години на миналия век, те успяха да възстановят класифицираните документи на ЦРУ, които са били нарязани? И научиха самоличността на повечето тайни агенти там. Местните техници свършиха работата.

Всеки в разузнавателната общност знаеше това, но Бонд се престори на изненадан.

— В „Зелена инициатива“ ние извършваме унищожаването индустриално — стандартно раздробяване шесто ниво. Машините ни превръщат документите в прах. Наемат ни най-секретните правителствени институции.

След това той поведе Бонд към най-голямата сграда в завода, висока три етажа и дълга двеста метра. Непрекъснат поток от камиони влизаше през една врата и излизаше от друга.

— Това е главната база за рециклиране. Наричаме я Секция „Възстановяване“.

Двамата влязоха вътре. Три огромни машини се захранваха с безкраен приток от хартия, картон, найлонови бутилки, стиропор, метални отпадъци, дърво и стотици други неща.

— Сортировачите — извика Хидт. Шумът беше оглушителен. В отсрещния край отделените материали се пакетираха и натоварваха на камиони за по-нататъшно превозване — метални кутии, стъкло, пластмаса, хартия и други. — Рециклирането е любопитна работа. Само няколко продукта — предимно метали и стъкло — могат да бъдат рециклирани до безкрайност. Всичко останало се разпада след известно време и трябва да бъде изгорено или да отиде на сметището. Алуминият е единственият неизменно доходен материал, който подлежи на рециклиране. Повечето продукти са много по-евтини и по-чисти и по-лесно се добиват от суровини, отколкото от рециклирани материали. Допълнителните камиони за транспортиране на материали за рециклиране и самият процес на рециклиране увеличават замърсяването на въздуха с твърди горива. А повторната преработка използва повече енергия от първоначалното производство и това е разхищение на суровини. — Той се засмя. — Но правилната политика е да се рециклира… и хората идват при мен.

Бонд последва екскурзовода си навън и забеляза, че Ниъл Дън се приближава с дългите си крака. Походката му беше тромава, той стъпваше с ходилата навън. Бретонът на русата му коса висеше над безизразните като камъни сини очи. Бонд прогони от съзнанието си спомена за жестокостта на Дън към мъжете в Сърбия и убийството на асистентката на Ал Фулан в Дубай, усмихна се дружелюбно и стисна широката му ръка.

— Терон — кимна Дън. Видът му не беше много гостоприемен. Той погледна Хидт. — Трябва да тръгваме.

Изглеждаше нетърпелив.

Хидт направи знак на Бонд да се качи в рейнджроувъра, паркиран близо до тях. Бонд се настани на предната седалка. Усещаше напрегнато очакване в двамата мъже, сякаш имаха план, който се готвеха да осъществят. Шестото чувство му подсказа, че нещо не е наред. Бяха ли разкрили истинската му самоличност? Беше ли се издал по някакъв начин?

Другите също се качиха. Неусмихващият се Дън седна зад волана. Бонд си помисли, че ако някъде има място, където тайно да се отървеш от труп, това е заводът на Хидт.

Секция „Изчезване“…

Рейнджроувърът се отправи на изток по широк черен път и мина покрай ниски камиони с огромни гуми, които пренасяха бали и контейнери с отпадъци, и широк изкоп, дълбок най-малко двайсет и пет метра.

Бонд погледна надолу. Камионите изхвърляха товара си, а булдозери го компресираха върху повърхността на сметището. Дъното на ямата беше облицовано с дебели черни плоскости. Хидт беше прав за чайките. Птиците бяха навсякъде, хиляди. Броят, крясъците и бесът им бяха изнервящи и по гърба на Бонд полазиха ледени тръпки.

Джипът продължи по-нататък и Хидт посочи пламъците, които Бонд беше видял на идване. Отблизо огньовете представляваха гигантски горящи сфери и той почувства топлината им.

— Сметището отделя метан — обясни Хидт. — Ние пускаме сонди и го извличаме, за да захранваме генераторите. Обикновено има много газ и трябва да го изгаряме. Ако не го правим, сметището може да се взриви. Това се случи неотдавна в Америка и стотици хора бяха ранени.