Джефри Дивър - Картбланш

Бонд…

— Знаем, че е добър — прекъсна го Бикстън и погледна към шоколадовите бисквити, които М. беше помолил да не поднасят с чая, но въпреки това бяха сервирани.

Сър Андрю се намръщи.

— Само че той не е открил много — продължи Бикстън, освен ако има подробности, които все още не са разпространени.

М. не каза нищо и хвърли смразяващ поглед на двамата мъже.

— Бонд е звезда , разбира се — каза сър Андрю — затова общото мнение е, че би било добре за всички, ако той незабавно замине за Кабул. Довечера, ако е възможно. Изпрати го в горещата зона заедно с още двайсетина момчета от висшата лига на МИ6. Ще помолим за съдействие и ЦРУ. Нямаме нищо против да си поделим славата.

И вината — помисли си М., — ако грешите.

— Да, логично е — подкрепи го Бикстън. — Бонд е бил в Афганистан.

— Инцидент 20 ще се случи утре — каза М. — Той ще пътува цяла нощ до Кабул. Как би могъл да предотврати каквото и да било?

— Общото мнение е, че…

Сър Андрю изведнъж млъкна. М. предположи, че е осъзнал, че повтаря досадния си словесен пълнеж.

— Не сме сигурни дали може да бъде предотвратен.

Възцари се неловко мълчание, досущ приливна вълна, замърсена с болнични отпадъци.

— Нашият подход е твоят човек и другите да оглавят екип за анализ и да се опитат да разберат със сигурност кой е организаторът. Да измислят предложение за реакция. Бонд може да ръководи всичко.

М., разбира се, се досещаше какво става. Двамата Рони предлагаха на ГМР мярка да отърве кожата. Организацията ти може да е звезда в деветдесет и пет процента от случаите, обаче ако сгрешите дори само веднъж, но с голяма загуба, може да отидеш на работа в понеделник сутринта и да я завариш разтурена или по-лошо превърната в чиновническа агенция.

„Групата за международно развитие“ поначало се движеше по тънък лед, защото включваше секция „00“, срещу която мнозина възразяваха. Евентуална издънка с Инцидент 20 би означавала сериозен провал. С незабавното прехвърляне на Бонд в Афганистан ГМР поне щеше да има участник в играта, дори ако той пристигнеше късничко на игрището.

— Разбрах ви, господа — каза М. — Ще развъртя телефоните.

Бикстън засия, но сър Андрю още не беше приключил. Упоритостта му беше една от причините М. да смята, че бъдещите срещи с него може би ще се провеждат на Даунинг Стрийт 10.

— Бонд ли ще бъде диригентът на оркестъра?

Загатнатата заплаха във въпроса беше, че ако 007 остане в Южна Африка, не зачитайки заповедите на Адмирала, сър Андрю ще престане да подкрепя Бонд, М. и ГМР.

Иронията, че е дал картбланш на агент като 007, беше в това, че той трябваше да я използва и да действа както намери за добре, а това понякога означаваше, че Бонд няма да свири в унисон с другите музиканти от оркестъра. Не може да имаш всичко — помисли си М.

— Както казах, ще развъртя телефоните — повтори той.

— Добре. Е, ние ще тръгваме.

Те излязоха, а М. стана и отиде на балкона, където забеляза полицай от отдел „Специална защита“, въоръжен с автомат. Човекът го погледна, кимна и продължи да оглежда улицата на десетина метра долу.

— Всичко спокойно ли е? — попита Адмирала.

— Да, сър.

М. се усамоти в отсрещния ъгъл на балкона, запали пура и вдъхна дълбоко дима. Улиците бяха зловещо тихи. Барикадите не бяха обичайните тръбни метални заграждения, каквито има пред Парламента, а циментови блокове, високи метър и двайсет и достатъчно солидни, за да спрат бързо движеща се кола. По тротоарите патрулираха въоръжени пазачи и М. съзря неколцина снайперисти по покривите на съседните сгради. Той разсеяно се загледа в Ричмънд Терас и Виктория Ембанкмънт, а след това извади мобилния си телефон и се обади на Мънипени.

Тя отговори след първото позвъняване:

— Да, сър?

— Искам да говоря с главния координатор.

— Той отиде в столовата. Ще ви свържа.

Докато чакаше, М. присви очи и прегракнало се засмя. На кръстовището близо до барикадата имаше голям камион и няколко мъже изсипваха контейнери с боклук в него. Те бяха служители на „Зелена инициатива“, фирмата на Северан Хидт. Адмирала осъзна, че ги гледа от няколко минути, но всъщност не ги вижда. Бяха незабележими.

— Танър, сър.

Боклукчиите изчезнаха от мислите на М. Той извади пурата от устата си и рече:

— Бил, трябва да поговорим за 007.

Воден от сателитната навигация, Бонд шофираше през центъра на Кейптаун, покрай магазини и жилища. Озова се в район с малки, ярко боядисани къщи в синьо, розово, червено и жълто, сгушени под Сигнал Хил. Тесните улици бяха предимно калдъръмени и му напомниха за селата на Карибите, с тази разлика, че много домове бяха украсени с изящни арабски мотиви. Бонд мина покрай притихнала джамия.