Джефри Дивър - Картбланш

„Резачката“ беше толкова ужасяваща, макар за разработването ѝ да се носеха само слухове, че вече беше заклеймена от ООН и организациите за защита на човешките права. Сърбия упорито отричаше, че я прави, и никой дори търговците на оръжия с най-дебелите връзки не бяха виждали такова устройство.

Как се беше сдобил с нея Хидт, по дяволите?

Бонд продължи да прелиства папките и намери сложни инженерни диаграми, чертежи и инструкции за изработването на остриетата — шрапнелите на оръжието и за програмирането на активиращите системи, всичките написани на сръбски, с превод на английски. Хидт беше произвел „Резачката“. По някакъв начин беше докопал плановете и беше поръчал на инженерите си да конструират проклетото нещо. Титаниевите стружки, които Бонд беше намерил във военната база в Марч, бяха от смъртоносните остриета.

И влакът в Сърбия това обясняваше загадката с опасния материал, който нямаше нищо общо с мисията на Дън там. Той вероятно дори не бе знаел за химикалите. Целта на пътуването му до Нови Сад беше да открадне титаний от влака, за да бъде използван в оръжието, тъй като зад локомотива имаше два вагона с метални отпадъци. Те бяха мишената му. Раницата на Ирландеца не съдържаше оръжия или бомби за взривяване на контейнерите с опасни вещества в третия вагон, а е била празна , когато той бе пристигнал. Дън я беше напълнил с уникални титаниеви стружки и ги беше занесъл в Марч, за да направят „Резачката“.

Ирландеца беше уредил дерайлирането така, че да прилича на произшествие и никой да не разбере, че металът е откраднат.

Но как Дън и Хидт се бяха сдобили с чертежите? Сърбите сигурно бяха направили всичко възможно, за да запазят в тайна плановете и характеристиките.

Бонд откри отговора минута по-късно в писмо от дубайския инженер Махди Ал Фулан с дата отпреди една година.

Северан,

Прегледах искането ти да проверя дали е възможно да се произведе система, която да възстановява нарязани класифицирани документи. Опасявам се, че с модерните машини отговорът е не. Но предлагам следното — мога да създам система електронно око, която предотвратява щетите, в случай че някой проникне в машина за нарязване на документи. Ще играе ролята на хиперскоростен оптичен скенер. Щом документите се пуснат в машината, скенерът извлича информацията от тях, преди да бъдат нарязани. Информацията може да се съхрани на харддиск три или четири терабайта, скрит някъде в машината, и да се прехвърли чрез обезопасен мобилен телефон или сателитна връзка, или дори физически да се възстанови, когато служителите ти сменят остриетата или почистват частите.

Освен това препоръчвам да направиш и да предложиш на клиентите си машини за унищожаване на документи, които са толкова ефективни, че превръщат документите в прах, за да им внушиш доверие да те наемат да унищожаваш и най-деликатните материали.

В допълнение имам план за подобно устройство, което ще извлича информацията от харддисковете, преди да бъдат унищожени. Мисля, че е възможно да се създаде машина, която да разглобява стационарни и преносими компютри, оптично да разпознава харддрайва и да го насочва към специална станция, където временно ще бъде свързан с процесор в машината за унищожаване. Секретната информация ще бъде копирана, преди харддрайвът да бъде изтрит.

Бонд продължи да чете. Машините за унищожаване на документи със скенери вече се използваха във всеки град, където „Зелена инициатива“ имаше филиал, включително в свръхсекретни сръбски военни бази и офиси на доставчици на оръжия извън Белград.

Други писма подробно описваха планове за събиране на не толкова класифицирани, но все пак ценни документи, чрез използването на специални екипи от боклукчии на „Зелена инициатива“, които да събират отпадъците на набелязани хора, да ги закарват на определени за целта места и да ги преглеждат и сортират за лична и деликатна информация.

Бонд оцени потенциала на замисъла. Той намери копия на бележки от кредитни карти, някои непокътнати, а други възстановени от обикновени машини за нарязване на хартия. Имаше сметка от хотел в покрайнините на Претория. Собственикът на картата носеше титлата „многоуважаван“, т.е., беше министър. Прикрепените към нея бележки предупреждаваха, че извънбрачната му любовна връзка ще бъде разгласена публично, ако той не се съгласи със списък искания от страна на политик от опозицията. Оказваше се, че такива неща са „специалните материали“, които Бонд беше видял да пренасят камиони на „Зелена инициатива“.