Джефри Дивър - Картбланш

Във въпросния ден въведоха Бонд в трапезарията и го сложиха да седне в ъгъла срещу едър мъж на шейсет и пет години, представен му като Адмирала. Човекът беше в сив костюм, който идеално подхождаше на очите му. Лицето му беше четвъртито, а главата увенчана с разпиляно съзвездие от белези от рождение, които се виждаха през оредялата, сресана назад, прошарена кестенява коса. Адмирала гледаше Бонд спокойно, без предизвикателност, презрение или прекалено анализиране. Бонд безпроблемно отвърна на погледа му. Човек, който беше убивал в битки и едва не беше убит, не се плашеше от погледа на никого. Той обаче осъзна, че няма абсолютно никаква представа какви мисли се въртят в съзнанието на Адмирала.

Двамата не се ръкуваха.

Дадоха им менюто. Бонд си поръча камбала с костите на пара с холандски сос, варени картофи и аспержи на грил. Адмирала избра бъбреци на грил и сетне попита:

— Вино?

— Да, моля.

— Вие изберете.

— Бих предложил бургундско. „Кот де Бон“? Или „Шабли“?

— Може би „Алекс Гамбал Пулини“?

— Идеално.

Бутилката дойде минута по-късно. Сервитьорът елегантно показа етикета и наля малко в чашата на Бонд. Виното имаше цвета на светло масло, земно и превъзходно, с точната температура, не твърде охладено. Бонд отпи и чашите бяха напълнени до половината. Щом сервитьорът се отдалечи, по-възрастният мъж прегракнало заяви:

— Вие сте ветеран като мен. Никой от нас не се интересува от салонни разговори. Поканих ви тук, за да обсъдим възможност за кариера.

И аз така предположих, сър.

Бонд нямаше намерение да добавя последната дума, но беше невъзможно да не го направи.

— Вероятно сте запознат с правилото в Клуба на пътешественика да не се носят делови документи. Опасявам се, че се налага да го нарушим. Адмирала извади плик от вътрешния джоб на сакото си и го подаде на Бонд. — Това е нещо подобно на декларация по Закона за класифицираната информация.

Подписал съм…

Разбира се, че сте подписали, но за Военното разузнаване гърлено отсече по-възрастният мъж. Тази е по-хаплива. Прочетете я.

Бонд прочете декларацията. Наистина беше по-хаплива, меко казано.

— Ако не желаете да подпишете, ще довършим обяда си и ще обсъдим скорошните избори, лова на пъстърва на север или как проклетите Кивита 3 3 Прякор на новозеландския отбор по футбол. — Б.ред. отново ни биха миналата седмица и ще се върнем в офисите си — повдигна едната си рунтава вежда Адмирала.

Бонд се поколеба само за миг, после надраска името си и му върна декларацията. Адмирала веднага прибра документа, отпи малка глътка вино и попита:

— Чували ли сте за Управление „Специални операции“?

— Да.

Разбира се. Бонд имаше няколко идола, но на едно от челните места в списъка му беше Уинстън Чърчил. На млади години, като репортер и войник в Куба и Судан, Чърчил бе започнал страхотно да уважава партизанските операции и по-късно, след избухването на Втората световна война, той и министърът на финансите Хю Далтън бяха създали УСО, за да въоръжат партизани зад германските фронтови линии и да спускат с парашути британски шпиони и саботьори. Наричано още „Тайната армия на Чърчил“, УСО бе причинило неизмерими щети на нацистите.

Добро управление отбеляза Адмирала и после изръмжа: Разформироваха го след войната. Заради някакви глупости между агенциите, организационни затруднения и вътрешни борби между МИ6 и Уайтхол.

Той отпи от уханното вино и разговорът намали темпото си, докато двамата се хранеха. Ястието беше превъзходно и Бонд изказа възхищението си. Адмирала дрезгаво изграчи:

— Готвачът знае какво прави. Няма амбиции да готви по американската телевизия. Запознат ли сте с разликата между МИ5 и МИ6?

— Да, сър. Чел съм много за това.

През 1909 година, в отговор на притесненията от германско нашествие и шпиони в Англия (любопитното беше, че бяха породени от популярни трилъри), Адмиралтейството и Министерството на войната бяха създали Тайната разузнавателна служба. Не след дълго ТРС се раздели на Управление за военно разузнаване Секция 5, или МИ5 за вътрешна сигурност, и Секция 6, или МИ6 за чуждестранни шпиони. МИ6 беше най-старата все още действаща шпионска организация в света, въпреки претенциите на Китай за противното.

— Кой е елементът, с който и двете се отличават? — попита Адмирала.

Бонд не можа да се досети.

— Приемливо отричане — измърмори по-възрастният мъж. — И МИ5, и МИ6 са създадени като институции за събиране на информация, така че Короната, министър-председателят, Кабинетът и Министерството на отбраната да не цапат ръцете си с мръсния бизнес на шпионажа. Положението не се е променило. Действията на МИ5 и МИ6 се наблюдават внимателно. Подправени досиета, нарушаване на личното пространство, политически шпионаж, слухове за незаконни убийства на набелязани жертви… Всички вдигаха шум за прозрачност . Разбира се, никого не го е грижа, че лицето на войната се променя и другата страна вече не играе много по правилата. — Адмирала отново пийна вино. — Някои кръгове мислят, че и ние трябва да сменим правилата на играта, особено след единайсети септември и атентатите в Лондон на седми юли 2005 година.