Джефри Дивър - Картбланш

— Ако разбирам правилно, вие готвите нов вариант на УСО, но технически да бъде част от МИ6, МИ5 и Министерството на отбраната.

Адмирала погледна Бонд в очите.

— Прочетох докладите за представянето ви през войната в Кралския военноморски резерв. Успели сте да се прикрепите към атакуващи бойни подразделения на сушата. За това се изискват големи усилия. — Студените очи го гледаха изпитателно. — Разбрах също, че сте участвали в мисии зад фронтовата линия, които не са били твърде официални. Благодарение на вас някои хора, които са причинили големи неприятности, не са получили шанс.

Бонд се накани да отпие глътка „Пулини-Монтраше“, най-висшето превъплъщение на гроздето от сорта шардоне, но остави чашата си, без да го направи. Как, по дяволите, беше научил за тези неща?

— Няма недостиг на момчета от Специалните военновъздушни сили или Специалните сили в Кралската флота, които умеят да си служат с нож и снайперова пушка — тихо и монотонно каза Адмирала. Но не всички са подходящи за други, да ги назовем по- деликатни , ситуации. И в МИ5 и МИ6 има множество талантливи хора, които знаят разликата между… Адмирала погледна чашата на Бонд — „Кот де Бон“ и „Кот де Нюи“ и говорят свободно френски и арабски, но припадат при вида на кръв — своята или чужда. — Стоманеносивите му очи се втренчиха в Бонд. — Вие, изглежда, сте рядка комбинация на най-доброто от двете.

— Аз…

— За новия вариант на Управление „Специални операции“. Отговорът е да. Всъщност Управлението вече съществува. Интересувате ли се да се включите?

— Бих го сторил — без колебание отговори Бонд, — въпреки че ми се иска да попитам с какво точно се занимава.

Адмирала се замисли за миг, сякаш се мъчеше да изглади грапавините на отговора си:

— Мисията ни е елементарна. Ние пазим Кралството… с всички необходими средства.

С лъскавото мъркащо бентли Бонд се приближи до централата на същата тази организация близо до Риджънтс Парк след половин час каране на зигзаг, което налагаше шофирането в централен Лондон.

Името на работодателя му беше мъгляво също като това на Управление „Специални операции“ „Група за международно развитие“. Генералният директор беше Адмирала, известен само като М.

Официално ГМР подпомагаше базирани в Британия компании в откриването и разширяването на бизнес операции и инвестиране в чужбина. Официалното прикритие на Бонд беше анализатор по сигурността и почтеността. Работата му беше да пътува по света и да преценява рисковете за бизнеса.

Веднага щом започна да работи там, той получи и неофициално прикритие с фалшива самоличност, прости се със счетоводните таблици на „Ексел“, снабди се с тактическа екипировка и се въоръжи с .308 пушка с оптически мерник „Никон Бъкмастър“. Случваше се да облече изящно ушит костюм, купен на Савил Роу, и да отиде да играе покер с някой чеченски търговец на оръжие в частния клуб „Киев“, за да прецени охраната му като подготовка за главното събитие на вечерта — предаването и отвеждането на човека в черен обект в Полша.

Сгушена незабележимо в йерархията на Форин Офис, ГМР се помещаваше в тясна шестетажна сграда в стил „Крал Едуард“ на тиха улица близо до Девъншър Стрийт, отделена от оживената Мерилбон Роуд от безлични, но камуфлажни адвокатски кантори, офиси на неправителствена организация и лекарски кабинети.

Бонд спря пред входа на тунела, водещ към паркинга зад сградата. Погледна в скенера за идентифициране на ириса и после отново беше проверен, този път от човешко същество. Бариерата се вдигна и той премина и потърси свободно място.

Асансьорът също провери сините очи на Бонд и сетне го закара на партера. Той влезе в оръжейния офис до стрелбището и предаде заключената стоманена кутия на червенокосия Фреди Мензийс, бивш ефрейтор от Специалните военновъздушни сили и един от най-добрите оръжейници в занаята. Той щеше да се погрижи валтерът да бъде почистен, смазан и огледан за повреди, а пълнителите заредени с предпочитаните от Бонд патрони.

Тя ще бъде готова след половин час рече Мензийс. Държа ли се добре, 007?

Бонд беше привързан професионално към някои от инструментите на занаята си, но не ги персонифицираше. И да не беше така, валтерът четирийсети калибър и дори компактният полицейски пистолет „Глок Шорт“ поне щяха да бъдат „той“.

Изпълни задълженията си добре отговори Бонд.

Той се качи с асансьора на третия етаж, слезе, зави наляво и тръгна по неприветлив, боядисан в бяло коридор. Монотонността на леко олющените стени беше нарушена от репродукции на Лондон от времето на кралица Виктория и бойни полета. Някой беше освежил первазите на прозорците със зеленина изкуствена, разбира се, защото истинската би означавала наемане на външен персонал да я полива и оформя.