Джефри Дивър - Картбланш

Взе един завой бързо и колата занесе и пресече бялата линия. Насреща застрашително се появи голям камион с надпис на кирилица. Свърна и шофьорът гневно натисна клаксона. Бонд се върна в лентата си, разминавайки се на сантиметри с него, и продължи да преследва единствената улика, с която разполагаха за Ной и хилядите жертви в петък.

След пет минути наближи магистрала 21 и намали. Отпред проблесна нещо оранжево. Към небето се издигна пушек на кълба и закри луната и звездите. Бонд скоро пристигна на местопроизшествието. Ирландеца не беше успял да вземе остър завой и бе потърсил спасение в нещо, което приличаше на широка затревена отбивка, но всъщност не беше това. Редица храсти замаскираха стръмен склон. Колата беше паднала и се бе преобърнала. Двигателят гореше.

Бонд спря, угаси мотора и слезе. Извади валтера си и се затича надолу по хълма към мерцедеса, но не видя нищо. Приближи се и се закова на място. Ирландеца беше мъртъв. Предпазният му колан още беше закован. Беше обърнат с главата надолу и ръцете му висяха. На тавана на колата се уголемяваше локва кръв.

Бонд присви очи от изпаренията и ритна стъклото на шофьора, за да измъкне тялото. Щеше да вземе мобилния телефон на Ирландеца и каквото намереше в джобовете му и после да разбие багажника и да прибере багажа и преносимите компютри.

Той отново отвори джобното си ножче да среже предпазния колан. В далечината се чу настойчив вой на сирени, който се усилваше. Бонд погледна към пътя. Пожарните коли все още бяха на няколко километра, но скоро щяха да дойдат. Продължавай! — помисли си той. Пламъците от двигателя ставаха все по-буйни. Пушекът беше зловонен.

Бонд се залови да прерязва колана, но изведнъж му хрумна: Пожарникари? Вече?

Нещо не се връзваше. Полицията, да, но не и пожарната. Той хвана окървавената коса на шофьора и обърна главата му.

Не беше Ирландеца. Бонд погледна якето на мъжа. Буквите на кирилица бяха същите като на камиона, в който едва не се беше блъснал. Ирландеца беше принудил камиона да спре, бе прерязал гърлото на шофьора, беше го сложил в мерцедеса и бе бутнал колата по склона, а след това се беше обадил на пожарната, за да забави трафика и да попречи на Бонд да го проследи.

Ирландеца несъмнено беше взел раницата и всичко останало от багажника. Но в колата, върху преобърнатия таван, близо до задната седалка, имаше няколко късчета хартия. Бонд ги пъхна в джобовете си, преди пламъците да го накарат да се дръпне. Той побягна към джетата и подкара по магистрала 21, далеч от приближаващите се проблясващи светлини.

Извади мобилния си телефон, който приличаше на айфон, но беше малко по-голям и имаше специална оптика, аудиосистеми и друг хардуер. Съдържаше и множество телефони — един от тях можеше да се регистрира на официалната или неофициалната самоличност под прикритие на агента, друг имаше скрито устройство със стотици оперативни приложения и пакети за разкодиране. (Устройството беше разработено от отдел „Кю“ и някой умник в офиса веднага го беше кръстил айкюфон 2 2 IQ — коефициент за интелигентност (англ.) — Б.пр. .)

Бонд отвори приложението, което му осигуряваше приоритетна връзка с БПКС, центъра за проследяване. Свърза се със системата за разпознаване на гласа и издиктува описание на жълтия камион „Застава Еврозета“, който Ирландеца караше. Компютърът в Челтнам автоматично щеше да идентифицира местоположението на Бонд и да проектира маршрути към камиона, а после да насочи сателита да търси всяко превозно средство от този вид наблизо и да го проследи.

Пет минути по-късно телефонът на Бонд забръмча. Отлично. Той погледна екрана.

Ала съобщението не беше от подслушваните, а от Бил Танър, главния координатор на организацията на Бонд. Темата гласеше: БЪРЗО ПОТАПЯНЕ, което означаваше „спешен случай“.

Бонд отмести очи от шосето и прочете съобщението:

Засечено от БПКС: Агентът от сръбските служби за сигурност, прикрепен към теб в операцията Инцидент 20, почина по пътя за болницата. Докладвал е, че ти си го изоставил. Сърбите имат приоритетна заповед за ареста ти. Евакуирай се незабавно.

След три и половина часа сън Джеймс Бонд се събуди в седем сутринта в апартамента си в Челси от електронния сигнал на будилника на мобилния си телефон. Очите му се фокусираха в белия таван на малката спалня. Той примигна два пъти и без да обръща внимание на болката в рамото, главата и коленете, стана от двойното легло, подтикван от желанието си да тръгне по следите на Ирландеца и Ной.