Джефри Дивър - Картбланш

Бонд погледна железопътната линия откъм ресторанта, където беше паркиран мерцедесът, и стисна зъби. Сръбските агенти не бяха изпълнили заповедите му. Те бяха повалили партньора на Ирландеца на земята до бараката с инструменти и слагаха найлонови белезници на китките му. След това тръгнаха към влака.

Некомпетентност…

Бонд скочи, наведе се и хукна към тях.

Сърбите сочеха релсите. Раницата беше на земята, сред високите растения до локомотива и закриваше някакъв човек. Агентите предпазливо се промъкваха към него.

Раницата беше на Ирландеца… но мъжът зад нея не беше той, а вероятно трупът на машиниста.

Не прошепна Бонд по предавателя. Това е номер! Там ли сте?

Но по-възрастният агент не слушаше. Той пристъпи напред и изкрещя:

— Не мърдай!

В същия миг Ирландеца се показа от прозореца на кабината на локомотива, изстреля откос с пистолета си и улучи сърбина в главата. Агентът се строполи на земята.

Колегата му предположи, че стреля човекът зад раницата, и изпразни автоматичното си оръжие в трупа на машиниста.

— Опасност! — извика Бонд, но вече беше късно.

Ирландеца отново се подаде от кабината и простреля младия агент в дясната ръка, близо до лакътя. Сърбинът пусна пистолета си и падна по гръб.

Докато скачаше от влака, Ирландеца изстреля пет-шест куршума към Бонд, който отвърна на огъня, като се целеше ниско в краката и глезените му, но не улучи. Ирландеца прибра пистолета си в кобура, нарами раницата и повлече младия агент към мерцедеса. Двамата се скриха от поглед.

Бонд се втурна към джетата, метна се зад волана и потегли. Пет минути по-късно той прехвърли хълма и се приземи в нивата зад ресторант „Рощил“. Настана пълен хаос, когато посетителите и персоналът панически побягнаха. Мерцедесът беше изчезнал. Бонд погледна към дерайлиралия влак и видя, че Ирландеца беше убил не само по-възрастния агент, но и партньора си — сърбина, с когото беше вечерял. Беше го застрелял, докато мъжът е лежал по корем със завързани ръце.

Бонд слезе от джетата и претърси трупа, но Ирландеца беше взел портфейла и другите неща от джобовете му. Бонд извади слънчевите си очила „Оукли“, избърса ги и допря палеца и показалеца на мъртвеца до стъклата. Отново се качи в колата и подкара след мерцедеса, движейки се със сто и десет километра в час, въпреки криволичещия път и дупките в настилката.

След няколко минути той съзря нещо светло на цвят на отбивка отпред. Удари спирачки, като едва удържа автомобила да не занесе и да не се плъзне, и спря. Колата се обви в пушека от собствените си гуми. Намираше се само на няколко метра от младия агент. Бонд слезе и се наведе над сърбина, който трепереше и ридаеше. Раната в ръката му беше сериозна и бе загубил много кръв. Едната му обувка и нокътят на пръста липсваха. Ирландеца го беше изтезавал.

Бонд отвори джобното си ножче, разряза ризата и превърза ръката му. След това намери пръчка, направи турникет и го сложи. Наведе се и избърса потта от лицето на мъжа.

— Къде отиде?

Агентът охкаше. Лицето му беше изкривено от болка. Говореше несвързано на сърбохърватски, но после осъзна кой е Бонд и рече:

— Обади се на брат ми… Трябва да ме закараш в болницата. Ще ти кажа къде да отидеш.

— Искам да знам къде отиде той.

— Не му казах нищо. Той се опита, но не му казах за теб.

Разбира се, младежът бе изпял всичко, което знаеше за операцията, но в момента проблемът беше друг.

— Къде отиде? — за трети път попита Бонд.

— Болницата… Закарай ме и ще ти кажа.

— Кажи ми сега или ще умреш след пет минути — монотонно рече Бонд и разхлаби турникета на дясната му ръка, откъдето рукна кръв.

Сърбинът примигна, за да прогони сълзите.

— Добре! Копеле! Той попита как да стигне до Е-75, бързия път за магистрала 21. Ще го отведе в Унгария. Отива на север. Моля те!

Бонд отново затегна турникета. Разбира се, знаеше, че Ирландеца не отива на север. Този човек беше жесток и умен тактик. Не се нуждаеше от указания. Бонд виждаше в него собствената си пристрастеност към изкуството на занаята. Още преди да пристигне в Сърбия, Ирландеца сигурно беше запаметил географията около Нови Сад и бе поел на юг по магистрала 21, единствения главен път наблизо.

Бонд претърси джобовете на младия агент, извади мобилния му телефон и набра 112, номера за спешни случаи. Щом отговори женски глас, той подпря телефона до устните на сърбина и хукна към джетата. Съсредоточи се да кара колкото е възможно по-бързо по неравната повърхност на пътя и се вглъби в хореографията да удря спирачки и да маневрира.