Джефри Дивър - Картбланш

Бонд забеляза млада жена пред бюрото в дъното на голяма открита площ, пълна с работни станции. Върхът , помислил си беше, когато преди месец се запозна с нея. Тя беше дошла в ГМР временно, на принципа на ротацията. Лицето ѝ беше сърцевидно, с високи скули и оградено с червеникава коса в стила на картините на Данте Габриел Росети, която се спускаше на вълни от великолепните ѝ слепоочия до раменете. Малка, леко отместена встрани от средата трапчинка, която Бонд намираше за абсолютно очарователна, украсяваше брадичката ѝ. Лешниковите ѝ златистозелени очи го гледаха съсредоточено и за него фигурата ѝ беше съвършена — слаба и елегантна. Красиво изрязаните ѝ нокти не бяха лакирани. Носеше дълга до коленете черна пола и блуза с цвят на праскова и висока яка, но достатъчно тънка, за да се вижда дантелата отдолу нещо, подбрано с вкус и провокиращо. Краката ѝ бяха увити в найлон с цвета на кафе със сметана.

Чорапи или чорапогащник? — зачуди се Бонд.

Офелия Мейдънстоун беше анализатор по разузнаването от МИ6. Беше изпратена в ГМР като офицер за свръзка, защото целта на организацията не беше да събира разузнавателна информация, а да планира и извършва тактически операции. Подобно на Кабинета и министър-председателя, и ГМР беше консуматор на „продукти“, както се наричаше разузнаването. И главният му доставчик беше МИ6.

Разбира се, външността и прямите обноски на Фили първи привлякоха вниманието на Бонд, а неуморните усилия и изобретателността ѝ го задържаха. Не по-малко примамлива беше и страстта ѝ към шофирането. Любимото ѝ превозно средство беше BSA „Спитфайър“, модел 1966 година, А65, един от най-красивите мотоциклети, произвеждани някога. Не беше най-мощният в британската индустрия, но бе истинска класика и когато беше добре настроен (а тя го правеше сама, Бог да я благослови), мотоциклетът оставяше широки следи от гуми, щом потеглеше. Фили беше казала на Бонд, че обича да кара във всякакво време и си е купила непромокаем кожен екип, който ѝ дава възможност да се движи по каквито пътища ѝ харесват. Бонд си представи прилепналия по тялото ѝ екип и повдигна едната си вежда. В отговор получи иронична усмивка, която му подсказа, че жестът му е рикоширал като лошо прицелен куршум.

Оказа се, че Фили е сгодена и ще се омъжва. Бонд отново забеляза издайническия рубин на пръстена ѝ.

Е, това решаваше въпроса.

Той се приближи до нея и тя го погледна със заразителна усмивка.

— Здравей, Джеймс! Защо ме гледаш така?

— Нуждая се от теб.

Фили прибра паднал над очите ѝ кичур коса.

— С удоволствие бих ти помогнала, ако можех, но правя нещо за Джон. Той е в Судан. Всеки момент ще започне престрелка.

Суданците се сражаваха с британците, египтяните и други съседни африкански държави и помежду си повече от сто години. Източният съюз, няколко судански щата близо до Червено море, искаше да се отдели и да създаде светска държава с умерена политика. Диктаторският режим в Хартум не беше доволен от инициативата.

— Знам — отвърна Бонд. — Първоначално аз трябваше да отида там, но заминах за Белград.

— Там храната е по-хубава — отбеляза тя със заучена сериозност. — Ако обичаш сливи.

— Събрах някои неща в Сърбия и искам да ги прегледаш. Само това.

— С теб никога не е „само това“, Джеймс.

Мобилният ѝ телефон забръмча, Фили се намръщи и погледна екрана. Докато отговаряше на обаждането, проницателните ѝ лешникови очи загадъчно погледнаха Бонд.

— Разбирам — каза тя и след като затвори, се обърна към него. — Задействал си връзки. Или си изтормозил някого.

— Аз? Никога.

— Изглежда войната в Африка ще се води без мен, така да се каже.

Фили отиде до друга работна станция и предаде щафетата Хартум на колегата си.

Бонд седна. На работното ѝ място имаше нещо различно, но той не можа да установи какво. Вероятно го беше подредила или разместила мебелите, доколкото това беше възможно в тясното пространство.

Фили се върна и фокусира очи в Бонд.

— Е, добре. На твое разположение съм. Какво имаме?

— Инцидент 20.

— А, това ли. Аз не бях в списъка на късметлиите, затова по-добре ме информирай за случая.

Също като Бонд, Офелия Мейдънстоун имаше разрешение за достъп до секретна информация от Агенцията за проучване на кандидати за въоръжените сили, Форин Офис и Скотланд Ярд, което ѝ осигуряваше неограничен достъп до свръхсекретни материали, с изключение на най-секретните данни за ядрените оръжия. Бонд ѝ разказа за Ной, Ирландеца, заплахата в петък и случилото се в Сърбия. Тя внимателно си водеше записки.