Джефри Дивър - Картбланш

— Снощи МИ5 регистрираха МАСИНТ профил, съвпадащ с хеликоптера, с който Ирландеца е избягал — продължи генералният директор.

По дяволите. Щом МИ5 бяха открили хеликоптера, това означаваше, че е в Англия. Ирландеца, единствената следа към Ной и Инцидент 20, беше там, където Джеймс Бонд нямаше пълномощия да го преследва.

— Хеликоптерът се е приземил на североизток от Лондон в един часа след полунощ и след това е изчезнал. Загубили са следите му. — М. поклати глава. — Не разбирам защо Уайтхол не ни даде повече широта да действаме в родината си, когато ни писаха правата. Нямаше да е трудно. По дяволите, ами ако ти беше проследил Ирландеца до Окото на Лондон или Музея на мадам Тюсо? Какво трябваше да направиш? Да позвъниш на 999? За бога, в днешните времена на глобализация, интернет и Европейски съюз не можем да проследим улики в собствената си страна.

Обосновката за това правило беше ясна — МИ5 извършваха блестящи разследвания. МИ6 бяха майстори на събирането на разузнавателни данни от чужбина и „подривни дейности“ като разрушаване на терористична клетка отвътре чрез подхвърляне на невярна информация. „Групата за международно развитие“ правеше много повече, включително понякога, макар и рядко, заповядваше на агентите си от Секция 00 да причакат врагове на държавата и да ги застрелят. Но да го направят в Обединеното кралство, колкото и да е морално оправдано или тактически изгодно, едва ли би се понравило на блогърите и драскачите от Флийт Стрийт.

Да не споменаваме, че прокурорите на Короната можеше също да си кажат тежката дума.

Ала като оставим политиката настрана, Бонд искаше да продължи да разследва Инцидент 20. Изпитваше особена неприязън към Ирландеца. Думите му към М. бяха добре премерени:

— Мисля, че аз съм в най-добрата позиция да намеря този човек и Ной и да разбера какво кроят. Искам да продължа, сър.

— Мислих по въпроса. И аз искам да продължиш, 007. Сутринта говорих с МИ5 и Управление „Специални операции“ към Скотланд Ярд. Готови са да ти дадат ролята на консултант.

— Консултант? — намусено попита Бонд, но после осъзна, че М. е водил трудни преговори, за да постигне толкова много. — Благодаря, сър.

Адмирала отклони думите му, като махна с ръка.

— Ще работиш с човек от Трето управление на име Озбърн-Смит.

Трето управление… Британската сигурност и полицията бяха като човешки същества непрекъснато се раждаха, женеха, произвеждаха потомство и дори, както Бонд се пошегува веднъж, претърпяваха операции за промяна на пола. Трето управление беше едно от най-скорошните отрочета. Имаше някаква хлабава връзка с МИ5, досущ като ефирната връзка на ГМР с МИ6.

Приемливо отричане…

МИ5 имаше огромни възможности за разследване и наблюдение, но не разполагаше с властта да арестува и тактически офицери, докато Трето управление я притежаваше. Организацията беше потайна и уединена, с факири по високите технологии, бюрократи и бивши здравеняци от Специалните военновъздушни сили и Специалните сили в Кралската флота плюс сериозна огнева мощ. Бонд беше смаян от наскорошния им успех в разбиването на терористични клетки в Олдъм, Лийдс и Лондон.

М. го гледаше равнодушно.

— Знам, че си свикнал да имаш картбланш да изпълняваш мисиите така, както намериш за добре, 007. Притежаваш независима жилка, която ти послужи добре в миналото. — Генералният директор му хвърли мрачен поглед. — Повечето пъти. Но в родината пълномощията ти са ограничени. Значително. Ясен ли съм?

— Да, сър.

Вече нямам картбланш — ядосано си помисли Бонд, а по-скоро carte grise 8 8 Регистрационен талон на автомобил (фр.). — Б.пр. .

М. го погледна строго.

— Има и усложнение. Конференцията по сигурността.

— Конференция по сигурността?

— Не си чел бюлетина на Уайтхол? — раздразнено попита М.

Не, Бонд не беше прочел административното съобщение за вътрешните правителствени въпроси.

— Съжалявам, сър.

М. стисна челюсти.

— В Обединеното кралство имаме тринайсет агенции по сигурността. Може би дори и повече от тази сутрин. Шефовете на МИ5, МИ6, Агенцията по тежката организирана престъпност, Обединеният център за анализ на тероризма, Антитерористичната полиция, Отбранителната разузнавателна агенция, цялата пасмина, включително аз, ще бъдем затворени в Уайтхол три дни по-късно през седмицата. А, ЦРУ и някои приятели от Европа също ще присъстват. Ще има брифинги за Исламабад, Пхенян, Венесуела, Пекин и Джакарта. И вероятно ще дойде и някой млад анализатор с очила като на Хари Потър, който ще се перчи с теорията си, че чеченските бунтовници са отговорни за избухването на проклетия вулкан в Исландия. Всичко това е адски досадно. М. въздъхна. Няма да имаш връзка с мен. Главният координатор ще ръководи операцията по Инцидент 20.