Джефри Дивър - Картбланш

— Добре, сър. Ще координирам действията си него.

— Залавяй се със случая, 007, и не забравяй, че действаш в Обединеното кралство. Представи си, че си в страна, в която никога не си бил. И това означава да бъдеш дипломатичен с туземците, за бога.

— Гледката е много неприятна, сър. Сигурен ли сте, че искате да го видите? — попита бригадирът.

— Да, незабавно — отговори мъжът.

— Добре тогава. Ще ви закарам.

— Кой друг знае?

— Само отговорникът на смяната и младежът, който го намери. Човекът погледна шефа си и добави: — Те ще си мълчат, ако това искате.

Северан Хидт не отговори.

Двамата мъже излязоха от товарното помещение на старата главна сграда и тръгнаха под облачното и прашно небе към близкия паркинг. Качиха се на миниван, украсен с емблемата на „Зелена инициатива“. Името на фирмата беше написано върху рисунка на изящен зелен лист. Хидт не даваше пет пари за дизайна, който му се струваше подигравателно моден, но му бяха казали, че изображението е оценено високо от фокусни групи и е подходящо за връзките с обществеността. ( Пфу, обществеността — бе отговорил той с прикрито презрение и без желание да го одобри.)

Северан Хидт беше висок мъж — метър осемдесет и осем и широкоплещест. Подобният му на колона торс беше облечен в ушит по поръчка костюм от черна вълна. Гъстата му къдрава черна коса беше прошарена с бели кичури, както и брадата. Пожълтелите нокти на пръстите му бяха грижливо изпилени и дълги, но нарочно, а не от занемареност.

Тъмните ноздри и още по-черните очи контрастираха на бледността му, а продълговатото лице изглеждаше по-младо от петдесет и шестте му години. Все още беше силен и бе запазил мускулите си от младостта.

Миниванът потегли из територията на фирмата, повече от сто акра, осеяни с ниски постройки, места за изхвърляне на боклуци, контейнери, кръжащи чайки, пушек, прах…

И разруха…

Докато пътуваха по неравните пътища, вниманието на Хидт за миг се насочи към строеж, който се намираше на осемстотин метра от тях. Новата сграда скоро щеше да бъде завършена. Беше същата като други две, вече издигнати в двора пететажни кутии с комини. Небето над тях трептеше от надигащата се горещина. Сградите бяха известни като пещи за изгаряне на отпадъци. Терминът беше от викторианската епоха и Хидт го обожаваше. Британия беше първата страна в света, която произвеждаше енергия от градските отпадъци. През седемдесетте години на XIX век в Нотингам беше построена първата електроцентрала за тази цел и скоро стотици други работеха в цялата страна и произвеждаха пара, която се превръщаше в електричество.

Пещта, която предстоеше да бъде завършена в центъра на бизнес владението за отпадъци и рециклиране на Хидт, теоретично не беше по-различна от мрачните си Дикенсови предшественици. Само че имаше скрубери и филтри, за да пречиства опасните отходни газове, и беше много по-ефективна, използваше получено от отпадъци гориво и произвеждаше енергия, предназначена за Лондон и страната (естествено, срещу заплащане).

Всъщност „Зелена инициатива“ беше най-новото в дългогодишната британска традиция на нововъведения в използването и обработването на отпадъци. Хенри IV беше издал указ боклукът да се събира и изнася от улиците на малките и големите градове под заплахата от глоби. Търсачи на изгубени ценности пазеха чисти бреговете на Темза — срещу предприемаческа печалба, а не държавни заплати — и вехтошари продаваха вълнени отпадъци на заводите за производство на дреб. Още през XIX век в Лондон бяха наемани жени и момичета, които да сортират постъпващите боклуци и да ги разпределят с оглед на бъдеща употреба. През 1890 година беше основана Британската компания за хартия, за да произвежда рециклирана хартия.

„Зелена инициатива“ се намираше на трийсет и два километра източно от Лондон, много по-нататък от правоъгълните сгради и офиси на Острова на кучетата и морската мина в „02“, най-големия увеселителен район в Гринич, Югоизточен Лондон, отвъд разхвърляния Канинг Таун и Силвъртаун, Докландс. За да стигнеш дотам, трябва да завиеш на югоизток по А13 и да караш към Темза. Скоро поемаш по тясно, неприветливо, дори вдъхващо страх шосе, обградено от храсти и растения без листа, бледи и прозрачни като кожа на умиращ болен. Асфалтовата ивица сякаш не води доникъде… докато не прехвърлиш ниско възвишение, откъдето се вижда огромният комплекс на „Зелена инициатива“, постоянно забулен в мъгла.