Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

— Не съм я запечатвала — процеди тя. — Вчера валеше сняг, когато излизах от магазина на „Холмарк“. Капакът на плика се намокри и залепна. Щях да го отлепя, когато имам възможност. Скрих я, за да не я намериш.

Той сведе оръжието. Размишляваше. После се засмя с ледена усмивка.

— О, бива си те. Но няма да ме метнеш. — Прицели се в гърдите ѝ и започна да натиска спусъка.

— Не, Денис, моля те! — проплака тя, вдигайки безпомощно ръце.

— Не мърдай! — изрева мъжки глас. — Хвърли оръжието! Веднага!

Денис се завъртя и се озова очи в очи с двама нюйоркски полицаи, насочили собствените си оръжия насреща му.

— Не, вие не разбирате — започна той, но докато говореше, неговият „Смит енд Уесън“ се отклони към ченгетата.

Двамата полицаи се поколебаха за частица от секундата, после стреляха.

Денис се възстановяваше в продължение на три седмици в болницата за арестанти, като през това време няколко психиатри му извършиха щателна оценка. Те препоръчаха експертиза за вменяемост преди процеса.

На експертизата, проведена в един студен ясен ден през февруари, дългата история на депресията на Денис, необуздан нрав и параноя излезе наяве. Дори ищецът се отказа от идеята да го установи пригоден, за да издържи процеса и призна, че е невменяем. Имаше обаче известно несъгласие относно вида болнично заведение, в което трябваше да бъде изпратен. Прокурорът искаше той да бъде изпратен за неопределено време в болница със строг режим, докато адвокатът на Денис настояваше да бъде под наблюдение в болнично заведение без надзор за около шест месеца.

Главният мотив в аргументацията на защитата беше, че всъщност никой не е бил застрашен от Денис, защото, както се оказа, ударникът бил отстранен и оръжието не можело да произведе изстрел. Денис е знаел това, обясни адвокатът, и едва ли е искал да изплаши хората.

Но едва изрекъл това, когато Денис скочи и изкрещя, че напротив, той наистина е мислел, че оръжието е в изправност.

— Както виждате, ударникът е ключът към целия случай!

След тези думи адвокатът на Денис въздъхна шумно и когато не успя да накара клиента си да млъкне, си седна възмутен.

— Може ли да говоря под клетва като свидетел? — попита Денис съдията.

— Това не е процес, господин Линдън.

— Но мога ли да говоря?

— Добре, продължете.

— Обмислях това дълго време, Ваша чест.

— Продължавате ли и сега? — попита отегченият съдия.

— Да, сър. И най-сетне го осъзнах. — Денис продължи да обяснява: Мери, каза той на съдията, имала афера с някого, вероятно не с шефа си, но все с някого. И организирала командировката до Сан Франциско, за да се срещне с него.

— Зная го, защото се вглеждах в дребните неща. Моят приятел ми каза да търся дребните неща и аз така и направих.

— Дребните неща? — поинтересува се съдията.

— Да! — натърти Денис. — И тъкмо това започнах да правя. Разбирате ли, тя искаше да открия улики.

После обясни: Мери знаела, че той ще се опита да я убие, вследствие на което Денис щял да бъде арестуван или застрелян.

— Затова е махнала ударника от оръжието. Всичко е било подготвено.

— Разполагате ли с някакво доказателство за това, господин Линдън? — попита съдията.

Денис потвърди, че има естествено. Прочел прогнозите за времето и установил, че не е валял дъжд или сняг в деня преди нападението.

— И какво общо има това? — попита съдията, хвърляйки поглед към адвоката на Денис, който безпомощно вдигна вежди.

Клиентът му се изсмя.

— Мокрият капак на плика, Ваша чест.

— Какво следва от това?

— Тя наистина е облизала капака на плика. Изобщо не е било заради снега, както твърдеше.

— Плик ли?

— Запечатала го е, за да си помисля, че ще го даде на любовника си. За да ме доведе до ръба. След това го е скрила, като е знаела, че я наблюдавам.

— Аха, разбирам. — Съдията започна да чете делата за следващия случай.

Тогава Денис изнесе дълга реч, която се въртеше около значимостта на празните послания — за това как неизреченото често може да бъде много по-лошо от изреченото.

— Послание като това, или, бих казал, не послание, определено би оправдало убийството на жена ми и любовника ѝ. Не сте ли съгласен, Ваша чест?

Тъкмо в този момент съдията нареди Денис да бъде изведен от съдебната зала и постанови да бъде изпратен за неопределен срок в болница за невменяеми с максимално тежък режим в Уестчестър.

— Няма да метнеш никого! — изкрещя Денис към разплаканата си съпруга, която седеше в дъното на съдилището. Двамата пристави го изтласкаха през вратата и безумните му крясъци ехтяха из съда сякаш цяла вечност.