Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

Като това, че си тръгваше от офиса в пет, но понякога не се прибираше у дома до шест и двайсет.

Той знаеше, че жена му шофира бързо и можеше да пропътува разстоянието вероятно за четиридесет минути по това време на деня. Тогава къде прекарваше оставащите минути?

Дребните неща. Като телефонните обаждания.

Прибираше се у дома и заварваше Мери на телефона и, неизменно, тя му се усмихваше и му изпращаше малка въздушна целувка от другия край на стаята. Но като че ли тонът на гласа ѝ се променяше веднага щом го видеше и бързаше да затвори. Тогава Денис отиваше да си вземе душ и се преструваше, че е забравил да си вземе чиста кърпа и се провикваше „моля те, скъпа“ към Мери да му донесе, и когато тя изчезваше в пералното помещение, той отиваше в кухнята, размишляваше около минута, но след това се решаваше и натискаше копчето за повторно избиране на номера от последното обаждане на телефона. Понякога се оказваше, че е говорила с някоя съседка или с майка си. Но понякога никой не вдигаше. Спомняше си, че веднъж беше гледал някакъв филм, нещо за шпиони, и един тип звънеше на друг, и оставяха телефона да иззвъни два пъти, а после се обаждаха точно след една минута и онзи знаеше, че е безопасно да вдигне. Денис се опитваше да познае цифрите по звука от набирането, но ставаше твърде бързо.

Чувстваше се неловко, защото се държеше като параноик. Но после се появяваше поредното дребно нещо и той отново ставаше подозрителен. Като с виното. Понякога срещаше жена си на прага на просторната им къща в колониален стил в Уестчестър, след като е била навън. Отиваше бързо при нея и я целуваше силно. Тя реагираше изненадано на неговата страст. Но понякога той долавяше мирис на вино в дъха ѝ. Тя твърдеше, че била на църковно събрание за набиране на средства у Пати или Кит. Но нима на църковните събрания се пие вино? Денис Линдън не беше убеден.

Подозренията на Денис към жена му намирисваха на криза на средната възраст. Но донякъде бяха основателни. Той беше твърде щедър — това беше неговият проблем — и жените, с които се оказваше в живота си, винаги се възползваха от него. Никога не си беше мислил, че това ще се случи и с Мери — проницателна, амбициозна бизнесдама, но малко след като се бяха оженили, преди пет години, той беше започнал да се съмнява в нея. Не беше кой знае какво, но той стана предпазлив. Понякога в живота се налага да си хитър.

Всъщност не беше открил никакво доказателство, не и до преди три месеца, в края на септември — след като Денис се срещна с най-добрия си приятел Сид Фарнсуърт на чашка в Уайт Плейнс.

— Не знам, имам странното чувство, че тя се среща с някого — беше смотолевил Денис, прегърбен над водката си с тоник.

— Кой? Мери ли? — Сид беше поклатил глава. — Ти си луд. Тя те обича.

Двамата мъже се познаваха още от колежа и Сид бе сред малкото хора, които бяха напълно откровени с Денис.

— Направи от мухата слон с онази командировка до Сан Франциско миналата седмица.

— Какво имаш предвид с това, че е направила от мухата слон? Не е искала да ходи там ли?

— Не, определено искаше да отиде. Но аз не бях убеден, че идеята е добра.

— Ти си мислел, че идеята не е добра? — Сид не беше разбрал. — Какво искаш да кажеш?

— Притеснявах се, че ще се забърка в неприятности.

— Защо си мислеше така?

— Защото е красива жена, за какво друго? Всички винаги флиртуват с нея и ѝ се натискат.

— На Мери? — Сид се беше изсмял. — Чакай малко. Мъжете флиртуват с жените. Ако не го правят, значи са обратни или мъртви. Но тя не флиртува с тях или нещо подобно. Тя просто е… мила. Усмихва се на всички.

— Мъжете го разбират погрешно и тогава, бум, това може да се превърне в проблем. Казах ѝ, че не искам да ходи.

Сид беше отпил от бирата си, поглеждайки предпазливо приятеля си.

— Слушай, Дени, не може просто така да кажеш на жена си, че няма да ѝ позволиш да направи нещо. Така не е редно, човече.

— Знам, знам. Не стигнах чак до там. Просто ѝ казах нещо от сорта, че не искам да го прави. И тя ужасно се разстрои. Защо ѝ трябваше да ходи? Защо пък беше толкова важно?

— Уф… може би защото е старши маркетинг мениджър и защото е трябвало да отиде на командировката? — саркастично беше попитал Сид.

— Като изключим това, че тя не отговаря за Западното крайбрежие.

— Моята фирма провежда конференциите си из цялата страна, Ден. Същото прави и твоята. Това няма нищо общо с територии… Мислеше си, че отива да се срещне с някого? С някакъв любовник?