Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

— Не съм имал случай да вярвам или да се съмнявам — отвърна Лекроа. — Моят живот е моята работа.

— Да измъквате хора от затвора?

— Предпочитам да го наричам „опазване на справедливостта“.

— Справедливост? — изсумтя възрастният мъж. — Ще ви кажа, гледах съдебния процес на О. Джей. И чух един коментатор след обявяването на присъдата. Той каза: „Стана ясно, че ако имаш пари — независимо от коя раса си — можеш да си купиш справедливост“. Това ме разсмя. Какво приказва за справедливост? Ако имаш пари, можеш да си купиш СВОБОДА. Без да има нужда от справедливост.

Лекроа потупа плика.

— А вие какво купувате?

Пилсет се засмя.

— Душевно спокойствие, ето какво. То е по-добро от справедливостта и свободата, взети заедно. Е, как понесе племенникът ми това изпитание?

— Оживя.

— Не си е вкъщи. Тук ли е отседнал?

Лекроа поклати глава.

— Реши, че известно време няма да е добре дошъл в Хамилтън, така че отиде на едно място на Западно шосе 32 — Мотел „Скайвю“. Мисля, че иска да ви види. Да ви благодари лично.

— Ще му се обадим, аз и жената, ще го заведем на вечеря. — Мъжът си допи уискито и остави чашата. — Е, господине, и вашата работа не е лесна. Не ви завиждам. — Той огледа адвоката с изпитателния си поглед. — Най-вече не ви завиждам за будните нощи. С тая ваша съвест…

При тези думи лицето на Лекроа леко се помрачи, но после разцъфна в усмивка.

— Господине, спа като къпан. От край време.

Двамата мъже си стиснаха ръцете и се насочиха към вратата. Чичото на Джери излезе в коридора, но после спря и се обърна.

— О, още нещо. На ваше място ще следя новините — каза той и после добави многозначително: — Ще чуете неща, над които може да се наложи да помислите.

Лекроа затвори вратата и се върна към неудобния стол и великолепното уиски.

Нещата, за които ще се наложи да помисля.

В шест часа той взе дистанционното, включи телевизора и намери канала с местните новини. На екрана се виждаше хубава млада репортерка, която държеше микрофон пред устата си.

— Този следобед, докато прокурорите разпитваха оправдания заподозрян Джералд Пилсет за ролята на Чарлс Кабът в смъртта на жена му, Пилсет направи шокиращо признание. Едно твърдение, което той повтори по-късно пред репортери.

О, Господи. Не. Не може да го направи!

Лекроа се наведе напред с отворена уста.

На екрана се появи Джери, който се усмихваше с онази негова изкривена усмивка и си подръпваше ухото.

— Разбира се, че аз я убих. Казах го на адвоката си още в началото. Но никой нищо не може да направи вече. Той ми каза, че не могат да ме съдят повторно. Викат му „двоен риск“. Тъй де, те и първия път нямаха достатъчно доказателства. Вината си е тяхна.

Лекроа усети, че го полазват тръпки.

Погледна отново към русата репортерка.

— Същият този адвокат, Пол Лекроа от Ню Йорк Сити, предизвика вълнения в съдебната зала по-рано днес, когато изказа предположението, че самият бизнесмен от Хамилтън, Чарлс Кабът, е убил съпругата си, защото е бил влюбен в друга жена. Полицията обаче е открила, че жената, с която Лекроа обвини Кабът, че е имал връзка, е всъщност сестра Мери Хелън Хенстрот, седемдесет и пет годишна монахиня, която управлява младежки център в Гилрой. Кабът и съпругата му често са работили като доброволци в центъра и са го спонсорирали с хиляди долари.

Господи!

— Полицията също обори и другата теория на Лекроа, че Кабът може да е убил съпругата си, за да поеме контрол на компанията, на която е президент. Независимо от факта, че притежава минимален дялов капитал, след проучване на документите на корпорацията беше установено, че Патриша Кабът и нейният баща доброволно са прехвърлили сто процента от капитала на Кабът, веднага след като той с изплатил заема от петдесет хиляди долара, дадени му от тъста му преди пет години, за да започне бизнес.

Не, не и не!

— Щатските прокурори проучват възможността да повдигнат обвинения срещу Лекроа за опетняване на репутация и злоупотреба със съдебната система.

Вбесен, Лекроа запрати дистанционното на другия край на стаята, където то се разби на малки парчета.

Телефонът иззвъня.

— Господин Лекроа, аз съм от новинарския канал на местната телевизия. Бихте ли коментирали твърдението, че умишлено сте обвинил невинен човек…

— Не.

Тряс.

Отново се позвъни.

— Ало?

— Аз съм репортер от „Ню Йорк Таймс“…

Тряс.

— Да?

— Ти ли си оня скапан мошеник? Само да те фана… Тряс.