Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

— Взаимоотношенията ви с госпожица Хенстрот са романтични, нали? — попита той безцеремонно.

Кабът се опита да си придаде възмутен вид.

— Това е възмутително… — изсъска той.

— О, моля ви, господин Кабът. Имате наглостта да обвинявате един невинен мъж в убийство, а се възмущавате, когато ви задавам въпроси за любовницата ви.

— Възразявам.

— Оттегля се, Ваша чест.

Лекроа поклати глава и хвърли поглед към журито, в който се четеше въпроса: „Що за чудовище имаме тук?“, след което направи няколко крачки, докато прелистваше папката. Отвори на последната страница, зачете се, поклати глава, после я хвърли върху масата на защитата със замах. Извърна се към Кабът и извика:

— Не е ли истина, че сте имали връзка с Мери Хенстрот през последните няколко години?

— Не!

— Не е ли истина, че сте се страхували, че ако се разведете с жена си, ще загубите контрол над компанията, от която тя и баща ѝ притежават петдесет и един процент?

— Това е лъжа! — изкрещя Кабът.

— Не е ли истина, че на трети юни тази година сте напуснали работа рано, отбили сте се в дома на Мери Хенстрот в Гилрой, правили сте секс с нея, а после сте се отправили към дома си, където сте причакали съпругата си с чук в ръка? Онзи чук там, доказателствена улика А?

— Не, не, не!

— След това сте я пребили до смърт. Върнали сте се в колата си и сте изчакали да се появи Джери Пилсет, според уговорката ви. Когато той е пристигнал, вие сте си свалили очилата, за да наберете номера на полицията на мобилния си телефон и да съобщите, че той — един невинен мъж — е извършил убийство.

— Не, това не е вярно! Абсурдно е!

— Възразявам!

— Не е ли истина — извика Лекроа, — че вие сте убил Патриша, вашата любяща съпруга, напълно хладнокръвно?

— Не!

— Приема се! Господин Лекроа, достатъчно. Няма да разреша повече театралничене в моята съдебна зала.

Но някакъв си селски съдия не можеше да възпре този адвокат. Енергията му беше неизчерпаема, подхранвана от шепота и възклицанията на зрителите, така че изпълненият му с възмущение глас се издигна и изпълни съдебната зала.

— Не е ли истина, не е ли истина, не е ли истина?

Неговата публика в ложата на съдебните заседатели стоеше напрегнато, сякаш готова да скочи и да избухне в аплодисменти в чест на диригента, докато ужасѐният поглед на Чарлс Кабът се рееше панически из съдебната зала и очите му вече не приличаха на топчета стоманен гняв. Той беше безмълвен, гласът му пресекна. Сякаш мъртвата му съпруга се беше материализирала зад него и беше обгърнала врата му с ръце, за да изцеди малкото останал живот в престъпното му сърце.

Бяха необходими три часа, за да издадат оправдателни присъди по всички обвинения.

Не е рекорд, но все пак задоволително, помисли си Лекроа, докато седеше в хотелската си стая същата вечер. Беше ядосан, че е изпуснал последния от двата ежедневни полета от Хамилтън, но имаше чаша уиски на масичката, музика на портативния си CD-плейър, а краката му си почиваха на перваза на прозореца, обути в черни италиански чорапи, фини като дамски чорапогащник. Той се забавляваше, като си припомняше победата и се чудеше дали да не похарчи част от хонорара си за лек лифтинг на отпуснатите си бузи.

На вратата се почука.

Лекроа отвори и в стаята влезе чичото на Джери Пилсет. Първият път, когато се срещнаха, адвокатът не му обърна особено внимание, но сега осъзна — по острия поглед и изискания костюм — че не е някакъв мърляв коняр. Вероятно имаше връзки с някоя от големите корпоративни фермерски компании и изобщо не му се бе налагало да ипотекира имота си.

Лекроа съжали, че е поискал само седемдесет и пет хиляди като хонорар за делото. Трябваше да поиска кръгла стотарка. Е, здраве да е.

Възрастният Пилсет прие чаша уиски и гаврътна по-голямата част от питието.

— Да, сър. Имам нужда от това след днешните вълнения. Да, сър.

Той извади плик от джоба си и го постави на масата.

— Остатъкът от хонорара ви. Да си призная, не очаквах да успеете. Дори за влизане с взлом не го осъдиха — добави мъжът леко учуден.

— Е, нямаше как да го направят, нали? Или е виновен за всичко, или е невинен за всичко.

— Сигурно.

Лекроа кимна към парите.

— Много хора не биха направили това. Дори за член на семейството.

— Аз съм твърд привърженик на това роднините да се подкрепят. Да са готови да направят всичко необходимо.

— Хубаво отношение — вметна адвокатът.

— Казахте го сякаш не вярвате в отношения, чувства или в родствени връзки.