Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

— Да. Със стар брезент — отговори той.

— А този брезент беше ли затиснат в земята?

— Да, беше.

— И вие сам сте покрили дървата с брезента?

— Да.

— Кога? — заинтересува се Лекроа.

— Не помня.

— Така ли? Може ли да е било само няколко дена преди да наемете Джери?

— Не… Възможно е.

— Джери спомена ли нещо за брезента?

— Не си спомням.

Лекроа произнесе търпеливо:

— Джери не ви ли каза, че колчетата са забити много здраво в земята и че за да ги извади, трябва първо да ги разхлаби с нещо, за да махне покривалото?

Кабът погледна притеснено към съдията и преглътна така, все едно се нуждаеше на момента от глътка вода. Ръцете му трепереха твърде силно.

— Трябва ли да отговарям на тези въпроси? — попита той.

— Трябва — важно каза съдията.

— Може би.

— И вие не му ли казахте, че в гаража има инструменти, които може да използва при нужда?

Още една многозначителна пауза. Кабът потърси отговора в потъмнялата мазилка на тавана.

— Може и да съм.

— А-а. — Лицето на Лекроа светна. Вече почти половината жури беше с него, понесено от музиката и възбудено от възможните обрати. — Бихте ли казали на нашите приятели от журито, сър, колко инструмента имате в гаража си?

— Не знам, за бога.

Богохулство пред журито. Божествено лоши маниери.

— Ще бъда по-точен — опита се да помогне Лекроа — Колко чука притежавате?

— Чукове? — Кабът погледна към оръжието на убийството, изложено на масата на прокурора и кафяво от засъхналата кръв на жена му. Заседателите също погледнаха натам.

— Само един. Онзи.

— Значи — Лекроа повиши глас, — когато сте казали на Джери да вземе инструмент от гаража, за да разхлаби колчетата, които сте набили в земята, сте знаели, че има само един инструмент, който той може да вземе? Този чук.

— Не… Искам да кажа, не знам какво е използвал…

— Не знаехте, че е използвал този чук, за да разхлаби колчетата?

— Ами, това го знаех, но… — Погледът му помръкна — Защо ме об…?

— Защо какво, сър?

Кабът се облегна назад.

Лекроа се наведе към свидетеля.

— Искахте да кажете защо ви обвинявам, нали? Защо бих ви обвинил в каквото и да е?

— Съжалявам.

— Добре, господин Лекроа. Нека продължим — измърмори съдията.

— Разбира се, Ваша чест. Следователно, в резултат на вашия съвет да използва този чук, сега има негови отпечатани по оръжието на убийството. Така ли е?

Кабът погледна втренчено вбесеното лице на прокурора.

— Не знам.

— Не знаете?

Соната за свидетел и жури.

— Може и да е така, но…

— Господине, нека продължим. На този ден, втори юни, след като Джери Пилсет е окосил ливадата и е натоварил дървата в пикапа си, за да ги извози, вие сте го поканили вътре да му платите. Така ли е?

— Да.

— И го поканихте в хола. Така ли е?

— Не помня.

Лекроа прелисти папката така, сякаш тя беше пълна с улики от местопрестъплението и с показания на свидетели. Загледа се известно време в една страница, която беше празна, също както и останалите, след което затвори папката.

— Не помните?

Кабът също се загледа в папката.

— Е, предполагам, че е така — тихо каза той.

— Предложили сте му чаша вода.

— Възможно е.

— Направихте ли го или не?

— Да! Предложих му.

— И му показахте най-новата си придобивка, новата си стерео уредба. Онази, която твърдите, че той е откраднал.

— Разговаряхме за музика и си помислих, че може да му е интересно.

— Ясно. — Лекроа смръщи вежди. — Извинете, господин Кабът, имам нужда от помощта ви. Това ми изглежда странно. Имаме човек, който е работил часове наред в лятната горещина. Целият е мръсен и потен… а вие го каните вътре. Не в антрето, не в кухнята, а в хола.

— Просто проявих любезност.

— Браво на вас. Само че в резултат на тази ваша… любезност, отпечатъците от обувките му са по килима, а от пръстите му — по стереото, чашата за вода, дръжката на вратата и кой знае още къде.

— Какви ги говорите? — попита Кабът. Изражението му беше дори по-добро от това, за което Лекроа се беше надявал. Трябваше да изглежда шокиран, но всъщност излъчваше неприязън и потайност. Типично изражение „Никсън“.

— Моля, отговорете, сър.

— Предполагам, че може да има някои негови отпечатъци по разни неща, но това не…

— Благодаря. А сега, господин Кабът, бихте ли казали на журито — помолихте ли Джери Пилсет да дойде и на следващия ден?

— Какво?

— Казахте ли на Джери да дойде в дома ви на следващия ден? Което ще рече в събота, трети юни.