Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

Последните му думи предизвикаха шушукане.

Съдията изсумтя:

— Ще видим. Отхвърля се. Отговорете, господин Кабът.

— Доколкото си спомням, финансирането беше доста сложно.

— Хайде тогава да опростим нещата. Бащата на съпругата ви е богат бизнесмен, нали?

— Не знам какво имате предвид под богат. — Кабът преглътна.

— Дванайсет милиона дали попадат някъде в рамките на тази дефиниция?

— Предполагам… донякъде.

Няколко от заседателите се подсмихнаха заедно с Лекроа.

— Вашият тъст не спонсорира ли компанията ви?

— Изплатих му всяко пени…

— Господин Кабът — попита търпеливо Лекроа, — хайде да опростим нещата. Кажете ни само какъв процент от компанията притежаваше съпругата ви.

Ново колебание.

— Четиридесет и девет.

— А вие?

— Четиридесет и девет.

— А кой притежава останалите два процента?

— Трябва да е баща ѝ.

— А в случай на смърт кой получава нейните дялове?

Моментно колебание.

— Ако имахме деца…

— Имате ли деца?

— Не.

— Така. Тогава нека чуем какво в действителност ще се случи с дяловия капитал на съпругата ви.

— Предполагам, че ще бъде прехвърлен на мен. Не бях мислил за това.

Внимавай с импровизацията. Също като диригент на оркестър. Леко с палката. Не добавяй: „Значи вие имате облага от смъртта на жена си“ или „Значи вие ще имате пълен контрол над компанията“. Заседателите не блестят с ум, но и най-тъпият е започнал да разбира накъде сме се насочили.

Кабът отпи глътка вода, разля малко върху сакото си и избръска капките.

— Господин Кабът, нека се върнем на месец юни. Наехте Джери Пилсет да ви свърши някаква работа на втори, денят преди смъртта на съпругата ви. Така ли е?

Не „преди убийството ѝ“. Винаги поддържай неутралитет.

— Да.

— А преди това сте го наемал няколко пъти, нали?

— Да.

— Кога беше първият път?

— Не знам, може би преди шест месеца.

— От колко време знаете, че Джери живее в Хамилтън?

— Предполагам от пет-шест години — отговори неуверено Кабът.

— И въпреки че знаете за него от шест години, никога не сте го наемали за работа до преди миналата пролет?

— Ами не, но…

— Въпреки че е имало много поводи.

— Не. Но се канех да кажа, че…

— Да видим… Втори юни какъв ден беше, господин Кабът?

Кабът хвърли поглед към журито.

— Не помня — отговори той.

— Беше петък.

— Щом казвате.

— Не аз го казвам, господин Кабът, а моят календар „Холмарк“ — и той показа джобно календарче, украсено със снимка на пухкави кученца.

Няколко от заседателите се изкискаха.

— И по кое време на деня се очакваше той да свърши работата?

— Не знам.

— Рано?

— Не съвсем рано.

— Не съвсем рано — повтори бавно Лекроа, а после рязко попита: — Не беше ли всъщност в късния следобед и вечерта?

— Може би.

Лекроа направи няколко крачки със свъсени вежди.

— Не е ли странно, че сте наел някой да върши работа по двора в петъчната нощ?

— Не беше нощ. Беше се здрачило и…

— Моля отговорете на въпроса — повиши глас адвокатът.

— Изобщо не ми хрумна, че може да има нещо странно.

— Разбирам. Бихте ли ни казали за каква точно работа го наехте?

Кабът погледна навъсено.

— Да окоси ливадата и да изнесе загнилите дърва за огрев.

— Загнили?

— Е, бяха ги нападнали термити.

— Цялата купчина ли беше наядена от термити?

Кабът погледна към прокурора, чието белезникаво лице лъщеше от притеснение, после премести погледа си върху неговия помощник, който със сигурност също щеше да бъде загрижен, ако не беше толкова объркан в момента. Джери Пилсет продължаваше да си подръпва ухото и да се взира мрачно в пода.

— Хайде — подкани го съдията — отговорете на въпроса.

— Не знам. Видях дупки от термити. Къщата ми е с дървени подпори и не исках да рискувам да я нападнат.

— Значи сте забелязали някакви следи от термити, но купчината дърва не беше изцяло унищожена, така ли е?

— Не знам. Може би. — Кабът се засмя смутено.

— Ще рече, че е имало известно количество — може би голямо количество — здрави дърва.

— Вероятно. Какво значение…

— Но поради някаква причина сте искали Джери Пилсет да разкара цялата купчина. И да направи това точно в тази петъчна нощ.

— Защо ми задавате всичките тези въпроси?

— За да се добера до истината — изстреля Лекроа. — Нали за това сме тук? А сега, сър, ни кажете купчината дърва беше ли покрита с нещо?

Последва леко свиване на веждите. Кабът се зачуди защо Лекроа обръща внимание на този факт, но се получи едно чудесно подозрително изражение.