Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

— Ама ти не каза ли, че си от Ню Йорк или нещо такова? Можеш ли да водиш дело тук?

— Няма проблем. Гудуин ще ми даде да го водя. Защото е свестен тип. И безгръбначно влечуго.

— Ама той не ми взема пари. Ти безплатно ли ще ми водиш делото?

„Той наистина нищо не знае за мен. Удивително!“

— Не, Джери. Аз никога не работя безплатно. Хората не те уважават, ако работиш без пари.

— Господин Гудуин…

— Никой не уважава Гудуин.

— Аз го уважавам.

— Твоето уважение не се брои, Джери. Чичо ти поема разноските.

— Чичо Джеймс?

Лекроа кимна.

— Той с добър човек. Дано не е заложил фермата си.

„Той не е добър човек, Джери — помисли си Лекроа. Той е глупак. Защото си мисли, че все още има надежда за теб. И пет пари не давам дали е ипотекирал фермата си“.

— Та какво ще кажеш, Джери?

— Ами, предполагам. Само че има нещо, което трябва да знаеш.

Раздрънквайки веригите, той се придърпа напред, брадясалото му лице се наклони, а устните му се разкривиха в усмивка.

Но Лекроа вдигна ръката си с добре поддържан маникюр и размаха показалец:

— Сега ще ми кажеш някоя голяма тайна, нали? Че не си убил Патриша Кабът. Че си напълно невинен. Че са те подмамили на местопрестъплението. Че всичко е една голяма грешка. Че ти просто случайно си минавал оттам.

— Ами аз…

— Не, Джери, не е грешка.

Пилсет погледна объркано към Лекроа. Адвокатът обичаше да го гледат точно така. Той беше сила, беше феномен. Никой прокурор не го беше побеждавал, никой клиент не го беше засенчвал.

— Преди два месеца, на втори юни, си бил нает от Чарлс Арнолд Кабът да окосиш моравата и да изхвърлиш куп загнили дърва за огрев близо до къщата му в Бентана, най-тузарският квартал в Хамилтън. Той те е наемал на няколко пъти и преди това и ти изобщо не си го харесвал — той е от този тип мъже, които винаги членуват в някой ексклузивен клуб — но все пак си свършил работата и си взел петдесетте долара, за които сте се спазарили. Не ти е дал бакшиш. Същата вечер си се напил и колкото повече си се наливал, толкова повече си побеснявал от мисълта, че никога не ти е плащал както трябва — въпреки че ти никога не си предявявал претенции и си отивал, щом те е викал.

— Чакай…

— Ш-ш-ш. На следващия ден, когато Кабът и жена му са били извън дома си, ти все още си бил пиян и бесен. Нахлул си в къщата и докато си режел жиците, свързващи стереоуредбата на стойност две хиляди долара с колоните, Патриша Кабът се е прибрала неочаквано. Тя здравата те е изплашила и ти си я ударил с чука, с който си разбил вратата от гаража към кухнята. Тя е загубила съзнание, но е била жива. Ти си я вързал. Вероятно си си мислил, че по-късно може и да я изнасилиш. Не ме гледай по този начин, Джери. Тя е била на тридесет и четири, красива и в несвяст. А я се погледни. Някога да си имал гадже? Не мисля. После си се паникьосал. Жената се е съвзела и е започнала да крещи. Ти си сложил край на всичко с чука и си хукнал през вратата. Мъжът те е видял с окървавения чук, стереото и куп дискове в ръцете. Обадил се е на ченгетата и те са те закопчали. Правилно ли предадох събитията?

— Не бях взел всичките им дискове. Оставих тези на Майкъл Болтън.

— Не смей да ми се правиш на забавен.

Пилсет отново си подръпна ухото.

— Е, горе-долу това се случи — каза той.

— Добре, Джери. Слушай. Това е малко градче и хората са доста глуповати. Аз смятам, че съм най-добрият защитник в цялата страна, а твоят случай е ясен като бял ден. Ти си го направил, всички знаят, че ти си го направил и доказателствата са изцяло срещу теб. В този щат няма смъртна присъда, но са доста щедри, когато трябва да раздават доживотни присъди без право на помилване. Така. Това те чака.

— Да бе. Знайш ли к’во си мисля? Мисля си, че ти пък няма как да загубиш в тая ситуация.

Май тия в Хамилтън не са толкова тъпи, колкото си мислиш.

Младият мъж продължи:

— Домъкваш се чак от Ню Йорк. Водиш делото и си тръгваш. Ако ме измъкнеш, ставаш знаменитост, прибираш си парите и те дават по телевизията как си спечелил безнадеждно дело. Ако пък загубиш делото, пак си прибираш парите и на никой не му пука, щото аз съм зад решетките, както би трябвало.

Лекроа не можа да сдържи усмивката си.

— Джери, Джери, Джери. Това най ми харесва в тази работа. Между нас няма недомлъвки.

— Кво е недомлъвки?

— Няма значение.

— Да те питам нещо. — Той се смръщи.

— Не бързай…

— Да речем, че ме измъкнеш. Може ли пак да ме погнат?

— Не. Това ще бъде „двоен риск“. Затова тази страна е толкова велика. Щом веднъж журито каже, че си невинен и те пуснат на свобода, прокурорът с пръст не може да те пипне… Е, ще ме наемеш ли? Ще пратим ли Гудуин в юридическата библиотека, където му е мястото?