Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

Точно тогава забеляза парче хартия на земята. Явно вятърът го беше духнал от таблото за съобщения в участъка за пикници или се беше отлепило от дъжда. Стана му любопитно, отиде до него и го вдигна. Макар че хартията беше повредена от водата, той все пак успя да разчете думите. Съобщението не беше от ловно-рибарското дружество, както си и мислеше. Беше от шерифството.

Усети остър спазъм на тревога, когато прочете недвусмисленото съобщение. В него се предлагаше награда от 50 000 долара на всеки, който предостави информация за убиеца на четирима души в района на парка край езерото Улф, извършени през последните шест месеца. Жертвите били убити с нож, но мотивът явно не е бил обир — липсвали само някои ценни вещи. Предполагало се, че смъртта им била причинена от същия човек, който убил двамата планинари в един парк в Кънектикът миналия месец. Никой не успял да го види добре, макар че един свидетел го описвал като висок и слаб мъж, прехвърлил четиридесетте.

Алекс усети, че кожата му сякаш пари и погледна към мястото, където стоеше рибарят.

Но той беше изчезнал.

Такъмите му обаче си бяха там. Мъжът просто беше оставил всичко и беше потънал в гората. Почти всичко, всъщност. Алекс забеляза, че непознатият беше взел ножа със себе си.

Съобщението на шерифа падна от ръката му. Алекс отново обходи с поглед гората във всички посоки. Никаква следа. Никакъв звук.

Погълна кафето, чийто вкус сега изобщо не усети, и дълбоко си пое въздух. Успокой се, строго си заповяда той. Спокойно, спокойно, спокойно…

„Не отивай, тате… Моля те!“

Той завинти капачката на термоса, гледайки ръцете си, които силно трепереха. Наистина ли се чу пукот от гората зад него? Не можеше да определи, защото главата му бучеше от тревога. Алекс пое по пътеката през скалите, която водеше навътре в гората.

Измина само няколко метра.

Ботушите му за 300 долара, марка „Л. Л. Бийн“, се хлъзнаха по някаква гладка гранитна отломка и той се прекатури в плитък речен пролом. Кутията с рибарските принадлежности падна и се отвори, като цялото ѝ съдържание се разпиля по подгизналото дъно. Алекс се приземи на краката си, но се блъсна в една скала и се претърколи по гръб, при което навехна единия си крак. Изкрещя.

Стенейки на глас, той се запревива напред-назад.

— Ох, боли… Ох, Господи…

Тогава се чу шум от стъпки. Мършавият рибар надничаше от скалата над него. Лицето му беше опръскано с кръв от енергичното кормене на рибата. Зад него гарваните грачеха като обезумели.

— Глезенът ми — изохка Алекс.

— Идвам да ти помогна — каза той бавно. — Не мърдай.

Но вместо да се спусне по краткия наклон, от който беше паднал Алекс, мъжът изчезна зад висока скала, стърчаща от земята.

Алекс отново простена. Започна да вика мъжа, но се спря. Ослуша се внимателно, но не чу нищо. Само след миг обаче долови приближаващите се стъпки на мъжа изотзад. Непознатият беше заобиколил и идваше към Алекс по тясна пътечка между две огромни скали.

Той продължаваше да стиска крака си с ръце и усети как сърцето му се блъска в гърдите, изпълнено с ужасяваща тревога. Алекс се приплъзна така, че да бъде с лице към мъжа, когато дойде при него.

Стъпките приближиха.

— Ехо? — извика Алекс с пресъхнало гърло.

Никакъв отговор.

Звукът от триенето на ботуши по пясък премина в звук на ботуши по скала, когато раздърпаният мъж приближи. Носеше малка метална кутия в лявата си ръка.

Той спря на място, застанал точно над Алекс, като го оглеждаше. След това каза:

— Лошо стана, че отидох да си взема обяда от камиона тъкмо сега. — Той кимна към металната кутия. — Щях да те предупредя, че тези скали са по-хлъзгави от змиорки. Има по-безопасен път. Не се тревожи сега. Учех медицина по едно време. Дай да го видя тоя глезен. — Той се наведе и добави: — Извинявам се, че те гледах като паднал от космоса, господине. Откакто започнаха тези убийства, проверявам всеки, който се приближи твърде много.

„Участвал ли си някога в битка, тате?“

— Недей да се тревожиш сега — смотолеви мъжът, съсредоточен върху крака на Алекс, — ще се оправиш за нула време.

Не, миличка, мразя побоите… Предпочитам да хващам противника неподготвен…

Алекс скочи на крака, като извади светкавично собствения си нож. Застана зад смаяния рибар и го сграбчи през врата. Лъхна го миризма на нечиста коса, мръсни дрехи и острия дъх на рибешки вътрешности. Вкара ножа с дръжка от еленов рог в корема на мъжа. Гласът на мъжа се изви в пронизителен писък.