Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

Докато той я гъделичкаше, тя се заля от смях.

— Скачай от леглото! — заяви той. — Ще закусваме заедно, преди да тръгна.

— Тате — настоя тя, но Алекс избяга от стаята ѝ.

Той събра рибарските си такъми, струпа ги пред вратата и влезе в кухнята. Целуна Сю по врата и плъзна ръце по тялото ѝ, докато тя мяташе палачинки в тигана.

Докато наливаше портокалов сок в три чаши, Алекс каза:

— Не ме пуска да тръгна днес. Никога досега не го е правила.

През последната година всеки месец той си вземаше по един-два свободни дни, за да ходи за риба в околностите на Ню Йорк.

Жена му сложи купчината палачинки в една чиния и ги остави близо до печката, за да не изстиват. След това погледна към коридора, където дъщеричката им, обута в лилавите си пантофки с динозавърчето Барни, влезе сънено в банята и затръшна вратата зад гърба си.

— Снощи Джеси гледаше телевизия — каза Сю. — Не обърнах внимание какво гледа, защото довършвах едно домашно. След малко обаче избяга от стаята разплакана. Не видях какво е било предаването, но проверих в справочника с програмата. Беше някакъв филм за баща, който е отвлечен и взет за заложник. Похитителят го убива и преследва жена му и дъщеря му. Предполагам, че е имало доста потресаващи сцени. Поговорих си с нея за това, но тя беше много разстроена.

Алекс кимна бавно. Като малък беше гледал много филми на ужасите и уестърни, в които всички се избиваха. Всъщност в прожекциите през съботните следобеди той намираше убежище от грубия си и сприхав баща. Когато порасна, изобщо не се замисляше за насилието във филмите или по телевизията — докато самият той не стана баща. От този момент автоматично започна да пресява всичко, което гледаше Джесика. Не го смущаваше това, че тя знаеше, че смъртта и насилието съществуват. Искаше да я предпази от самоцелната, всяваща ужас кървава сеч, с която бяха пропити популярните предавания.

— Тя се страхува, че някой ще ме отвлече, докато ловя риба? — попита той и се усмихна.

— Тя е само на осем. Светът навън е огромен и лош.

С децата наистина е много трудно, помисли си той. Да ги учиш да бъдат предпазливи с непознати, да усещат истинските опасности, но да не ги уплашиш до такава степен от живота, че да не могат да се справят. Усвояването на умението да правиш разлика между действителното и мнимото често е трудно за възрастните, какво остава за децата.

След пет минути цялото семейство седеше около масата. Алекс и Сю преглеждаха неделния брой на „Таймс“, като се зачитаха в някой и друг материал, сторил им се интересен. Джесика, в компанията на плюшения мечок Раул, последователно изяде първо бекона си, след това порцията си палачинки и накрая купа зърнена закуска.

Момиченцето се престори, че дава на Раул лъжица зърнена каша и попита замислено:

— Защо обичаш да ловиш риба, тате?

— Така се разтоварвам.

— О!

Зърнената закуска беше във формата на някакви анимационни герои. Костенурките нинджа, помисли си Алекс.

— Баща ти има нужда от време за почивка. Знаеш колко много работи.

Като творчески директор на рекламна агенция на Мадисън Авеню, Алекс редовно се случваше да навърта по шейсет-седемдесет работни часа седмично.

— Той е личност от тип А 16 16 Личност от тип А — (псих.) — силно амбициозни и упорити индивиди, често агресивни към околните — бел.пр. във всяко отношение — добави Сю.

— Мислех си, че имаш секретарка, тате. Тя не набира ли текстовете вместо теб?

Родителите ѝ се разсмяха.

— Не, миличка — каза Сю. — Това означава, че татко е човек, който работи много, много. Всичко, което върши, трябва да го приближава все повече към целта. Иначе не представлява интерес за него. — Тя потри мускулестия гръб на Алекс. — Затова рекламите му са толкова добри.

— Кола Коалата! — лицето на Джесика грейна.

За да изненада момиченцето, Алекс тъкмо беше донесъл у дома някои от оригиналните плаки с изображението на анимационния герой, който беше създал, за да рекламира един продукт, чийто производител се надяваше да превземе голяма част от пазарния дял на „Пепси“ и „Кока Кола“. Рисунките на пухкавото животинче висяха гордо на стената в стаята ѝ до портретите на Циклопс, Джийн Грей и Хиксмен. Там бяха и Спайдърмен, и Пауър Рейнджърите, разбира се.

— Риболовът ми помага да се разтоварвам — повтори Алек, като вдигна глава от спортната страница.

— О!

Сю опакова обяда му и сипа кафе в термоса.

— Тате? — Все така унило, момиченцето втренчи очи в лъжицата и я остави да потъне в купата.