Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

— Човече, изкара ми акъла. — Раменете му бавно се отпуснаха и от гърдите му се отрони въздишка. — Човече, това си ти. Ченгето.

— Ти ли си Девън Уилямс?

— Да, аз съм.

— Остави я.

Уилямс бавно положи цигулката на масата.

— Изпразни джобовете си.

— Ей, човече, намали малко децибелите. В съседната стая има деца. Заспали са.

Тони се засмя вътрешно на строгото разпореждане на момчето.

— Има ли някой друг?

— Не, само децата.

— Не би ме излъгал точно сега, нали?

— Не, човече. — Уилямс въздъхна възмутено. — Не лъжа.

— Изпразни джобовете си. Няма да повтарям. Момчето изпълни казаното.

— Къде е желязото? — изсъска Тони.

— Какво желязо?

— Не се прави на интересен. Оръжието ти.

— Оръжие ли? Нямам оръжие.

— Видях го тази вечер. Пред концертната зала. Уилямс махна с ръка към масата.

— Ето това използвах. — Той посочи към голяма дъвка във формата на пура, увита в целофан. — Просто я държах в джоба си. Видях го веднъж в един филм.

— Я не ме баламосвай.

— Нищо подобно. — Той обърна джобовете си, както и големия джоб на блузата си. Бяха празни.

Докато му слагаше белезници, Тони внимателно го огледа.

— На колко години си?

— На седемнайсет.

— Тук ли живееш?

— Аха.

— Сам?

— Не, човече, казах ти, с децата.

— Твои ли са?

Момчето се изсмя.

— Братя и сестри са ми.

— Къде са родителите ти?

Отново последва смях.

— Където и да са, не са тук.

Тони му прочете правата. Мислеше си: намерих престъпника, намерих цигулката и никой не пострада. Съвсем скоро вече ще бъда детектив Винченцо.

— Слушай, Девън, кажи ми името на посредника си, а аз ще кажа на детективите, че си съдействал на следствието.

— Нямам посредник.

— Глупости! Как щеше да продадеш цигулката без посредник?

— Нямаше да я продавам. Откраднах я за себе си.

— За себе си ли?

— Точно това ти казвам. За да свиря. Да изкарам малко пари по подлезите.

— Глупости.

— Вярно е.

— Защо ти трябваше да рискуваш толкова? Защо просто не си купи една цигулка? Не е беемве все пак. Можеше да си вземеш някоя от заложна къща за две-три стотачки.

— Да бе, откъде да взема триста долара? Моят старец ни заряза, майка ми също… кой знае заради кой любовник, а аз останах сам с децата. Трябват пари за храна, дрехи, за детска градина. Е, с какво да купя цигулка, човече? Никакви пари нямам.

— Къде се научи да свириш? В училище ли?

— Да, в училище. Много ме биваше. — Той се усмихна и Тони забеляза проблясването на златен зъб.

— И какво, прекъсна, за да работиш ли?

— Аха, когато татко ни заряза. Преди няколко години.

— И просто ей така реши да се заловиш пак с цигулката? Защото от това може да изкарваш повече пари, отколкото от билярд. Прав ли съм?

Уилямс премигна. След това въздъхна ядосано, осъзнавайки как са го разкрили.

— Това, което ми плащат, за да редя кашони в супермаркета, просто не е достатъчно, човече. — Той затвори очи и горчиво се изсмя. — Затова влязох в системата. По дяволите. Никога не съм си мислил, че ще ми се случи. Човече, много се мъчих да не се замесвам. Просто исках да изкарам достатъчно, за да доведа леля ми тук. От Северна Каролина. За да ми помага да се грижа за децата. Каза, че ще дойде, но няма пари за път. Струва към две хиляди.

— Знаеш какво казват: кривнеш ли от правия път, чака те съд.

— Глупости. — Уилямс беше вперил очи в цигулката с любопитство, почти с копнеж.

Тони се вгледа в тъмните очи на младия мъж.

— Чуй какво ще направим — каза му той. — Ще сваля тези белезници за няколко минути, за да посвириш малко, за последен път.

Последва колеблива усмивка.

— Наистина ли?

— Разбира се. Но те предупреждавам, че ако мръднеш и на сантиметър, ще паркирам куршум в задника ти.

— Не, човече. Нямаш проблеми.

Тони отключи белезниците и се отдръпна назад, като насочи пистолета към арестанта си.

Момчето взе цигулката и поде друг рефрен. Вече започваше да придобива усет. Този път звукът беше много по-звънък и плътен. Подхвана „Върви да кажеш на леля Роди“ 12 12 Детска американска фолклорна песничка — бел.пр. и изсвири няколко вариации по нея. След това няколко кратки класически упражнения. Нещо от Бах, помисли си Тони. И част от „Не съм лошо момче“ 13 13 Известна песен, изпълнявана от Ела Фитцджералд и Луис Армстронг — бел.пр. . И няколко парчета, които си спомняше, че майка му свиреше, когато беше малък. Най-накрая Уилямс свърши, въздъхна и сложи инструмента в калъфа. После посочи с глава към него: