Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

— Хей, Сам — провикна се той, отивайки към бара.

— Привет, Тони. Какво те води насам? — попита с дрезгав глас възрастният белокос барман. — Търсиш място, където да поиграеш ли?

— Не, търся един задник.

— Наоколо има колкото щеш — махна с ръка Сам.

— Моят човек се е покрил някъде. Сви нещо тази вечер и ми се изплъзна.

— Лични работи, а?

Тони не отговори.

— Как е брат ти?

— Били ли? Ти как си мислиш? На теб ще ти хареса ли да прекараш четири години в килия три на три метра и да те очакват още четири години?

— Няма да ми хареса. Но също така не ми се иска да бях на мястото на касиерката, заплашена от брат ти, че ще я застреля.

— Така е, но той все пак не я застреля, нали?

— Я ми кажи, на Били дали ще му хареса да знае, че му остават… да речем три, а не четири години?

Сам присви очи и плъзна чаша с бира към Тони.

— Не знам — завъртя глава Сам. — Но със сигурност ще му хареса, ако вместо четири, му остава само една година.

Тони вдигна чашата и я преполови на един дъх.

— А какво ще кажеш за осемнайсет месеца?

Сам поклати глава и се усмихна.

— Ти печелиш, ченге. Можеш ли да го уредиш?

Тони кимна. Можеше да получи подкрепата на кмета — все пак имиджа на Ню Йорк беше заложен на карта.

— Да, мога.

— Има и едно „но“, ченге. Няма да рискувам да ми надупчат задника, ако се разчуе, че съм издал някое лошо момче.

— Видях го как действа. Няма за какво да се притесняваш. Сам е. Не принадлежи към някоя банда. Освен това си избра неподходяща жертва и ще бъде зад решетките доста дълго време. Ще остарее и ще побелее, докато се измъкне от затвора в Осининг.

— Разполагаш ли с име?

— Не.

— Как изглежда? — попита Сам.

— Да ти приличам на човек, който вижда през скиорски маски? — попита в отговор Тони.

— О!

— Метър и осемдесет и пет, плюс-минус. Едър. Носеше черни спортни дрехи и червено-черни маратонки „Найк“. А, и имитация на „Ролекс“.

Тони беше сигурен, че е имитация, защото никой крадец, докато е на работа, не беше достатъчно тъп да носи часовник за три хиляди долара — много лесно би могъл да го повреди или загуби.

— И играе билярд — допълни той.

— Откъде знаеш?

— Знам го.

Защото каквото и да си мислеха детективите от централната част на града, Тони знаеше, че прахът, който Питкин бе видял по ръцете му, беше от креда за билярдни щеки. Никой наркодилър или наркоман не беше толкова нехаен към кокаина или хероина, че да остави видими следи от тях по ръцете си. А дори и това да се случеше, щеше да ги оближе на мига. Ето защо Тони беше тук — той знаеше, че престъпникът вероятно е много сериозен играч на билярд, щом има следи от креда по ръцете си. И макар в Ню Йорк да имаше много билярдни зали, единици бяха тези, които обслужваха големите играчи, а още по-малко тези, които обслужваха чернокожи големи играчи.

След дълъг размисъл барманът тъжно поклати глава:

— Човече, ще ми се да можех да ти кажа, че съм го виждал. Сещаш ли се обаче за залата „Ъптаун Билярдс“?

— На „Леке“ ли?

— Да — каза Сам. — Тази вечер имат турнир. Петстотин кинта. Знам, че много играчи ходят там. Провери го. Търси Из. Дребен тип, който се мотае в дъното. Кажи му, че ме познаваш и всичко ще бъде наред.

— Добре, ако всичко се получи както трябва, ще говоря с когото трябва и ще съкратим присъдата на брат ти.

— Благодаря ти, човече. Искаш ли още една бира?

— Имаш ли още Смоуки Робинсън? — попита на свой ред Тони, като кимна към джубокса.

Сам се намръщи възмутено.

— Разбира се, че имам.

— Запазвам си правото за друг път, Сам!

В „Ъптаун Билярдс“ Тони срещна много по-хладен прием, но затова пък намери Из, който наистина беше дребен и наистина беше в дъното на залата. Из не беше от онези смотльовци, които се мотаят из залите без полза. Когато Тони го откри, дребното човече изпразваше джобовете на някакъв доста обигран и нахакан млад играч от солидна пачка банкноти, като обстрелваше масата на осма топка 11 11 Осма топка — вид билярдна игра, която се играе с 16 топки — бел.пр. без дори много-много да следи играта. След като прибра парите в джоба си и проследи с поглед как загубилият се изнизва от залата, Из се обърна към Тони и вдигна оскубаната си вежда.

Тони се представи и спомена името на Сам.

Из го гледаше сякаш беше гола стена.

— Търся един човек — продължи Тони и описа престъпника.

Без да каже нито дума Из се отдръпна встрани и проведе телефонен разговор. Тони чу достатъчно, за да разбере, че Из говори със Сам, за да провери истинността на думите му. После се върна при билярдната маса и постави топките в рамката.