Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

Тази вечер, когато стигна до аварийния изход на концертната зала, където обичаше да застава, за да слуша концертите, Тони успя да чуе само последните акорди на някаква симфония, последвани от въодушевените аплодисменти и викове. Представлението беше изнесено от „Ню Американ Симфъни Оркестра“, разбра той от афиша, и програмата им се бе състояла изцяло от произведения на Моцарт. Тони ядосано цъкна с език, съжалявайки, че е пропуснал спектакъла. Тони обичаше Моцарт. Баща му не спря да върти плочата с „Дон Жуан“, докато тя не се изтри. Възрастният човек крачеше из всекидневната, кимайки в такт с музиката, като си мърмореше: „Моцарт е добър! Да, Моцарт е добър!“.

Публиката започна да напуска залата. Тони си взе брошура за предстоящ концерт и реши да погледне служебния вход. Понякога успяваше да си размени някоя дума с музикантите и това беше голяма тръпка за него.

Пое към ъгъла, сви вдясно и се натъкна на грабеж.

На около половин метър от него млад мъж със скиорска маска, анцуг и маратонки беше насочил пистолет, щръкнал от предния джоб на черната му блуза, срещу един от музикантите — висок, безупречно облечен мъж в смокинг, около петдесет и пет годишен. Нападателят искаше да вземе цигулката му.

— Не! — извика мъжът. — Нея вземайте! Не може да го направите!

Тони мигновено извади служебния си пистолет „Глок“, сниши се и обяви по радиостанцията си:

— Тук три, осем, осем, четири — обир на Седемдесет и седма и Ривърсайд. Изпратете веднага подкрепление. Заподозреният е въоръжен!

И престъпникът, и жертвата го чуха и се обърнаха към него.

Очите на нападателя се разшириха от страх, когато забеляза готовото за стрелба оръжие.

— Горе ръцете! — изкрещя Тони. — Веднага!

Момчето за миг се вцепени, след което рязко издърпа музиканта пред себе си като щит. Високият мъж продължаваше отчаяно да стиска калъфа на цигулката.

— Моля ви! Не я вземайте! — не преставаше да повтаря той.

С треперещи ръце Тони се опита да се прицели в главата на нападателя, но се отказа. Малкото, което се виждаше от черната скиорска маска, се сливаше със сенките на улицата. Нямаше ясна мишена.

— Не мърдай — каза момчето с прегракнал глас. — Ще го убия.

Тони се изправи, вдигна лявата си ръка с дланта навън.

— Добре. Ето, никой няма да пострада — каза той. — Всичко ще се подреди.

В далечината прозвучаха сирени.

— Дай ми я! — изкрещя момчето.

— Не! — Високият мъж се завъртя и стовари юмрука си върху главата на момчето.

— Не! — изкрещя Тони.

Беше сигурен, че ще последва изстрел и мъжът ще се строполи на земята. Тогава той трябваше също да дръпне спусъка на собствения си пистолет и за първи път да убие човек при изпълнение на служебните си задължения.

Но момчето не стреля. Точно в този миг вратата на служебния вход се отвори и се появиха още шестима музиканти, които панически се разпръснаха, като няколко от тях се озоваха между Тони и нападателя. Момчето изтръгна цигулката от ръцете на музиканта и побягна.

Тони отново вдигна пистолета си и изкрещя: „Спри! Ще стрелям!“ Но момчето продължи да тича. Тони се прицели в гърба му и започна плавно да натиска спусъка. След това спря и отпусна оръжието. Въздъхна и се втурна след него, но момчето беше изчезнало. След миг Тони чу шум от запалване на мотор и стар сив автомобил — не успя да види нито номера, нито марката — се отдели рязко от бордюра и изчезна към жилищната част на града. Тони веднага съобщи за бягството, спусна се към музиканта и му помогна да се изправи на крака.

— Добре ли сте, господине?

— Не, не съм добре — злъчно отвърна музикантът, притискайки ръце към гърдите си. Той се гърчеше в агония. Лицето му беше яркочервено, а от челото му се стичаше пот.

— Прострелян ли сте? — попита Тони, като си мислеше, че може да не е чул изстрела, ако пистолетът е бил двадесет и втори или двадесет и пети калибър.

Но музикантът нямаше това предвид. Присвил очи от ярост, той се изправи.

— Тази цигулка — каза той с треперещ от възмущение глас — е Страдивариус. Струва над половин милион долара. — Той хвърли пронизващ поглед към Тони. — Защо, по дяволите, не го застреляхте, полицай? Защо?

Шефът на Тони сержант Вик Уебър, последван от двама детективи от същия район, първи пристигна на местопрестъплението. А след минута, тъй като се беше разчуло, че Едуард Питкин, диригент, композитор и първа цигулка в „Ню Американ Симфъни Оркестра“, е бил ограбен и му е бил отнет безценният инструмент, се появиха четирима детективи от Главното управление. Както винаги, непоканени, медиите изникнаха на пълчища.