Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

Рой обмислял убийството седмици наред. Това било обсебило всеки негов миг, с изключение на времето, когато спял. Бил начертал карти и скици и планирал всеки детайл до крайна степен. В мислите му това било съвършеното престъпление…

— И с какво се занимава приятелката ти? — попита Пит.

— Ъ-ъ-ъ, приятелката ми ли? Работи в Балтимор.

— Аха. И какво по-точно?

— В един офис. На голяма фирма.

— Аха.

Стигнаха близо до оградата.

— Разведен ли си? Мо май казваше, че си разведен — продължи Пит.

— Така е. С Бети се разделихме преди две години.

— Виждате ли се?

— С кого? С Бети? Не. Всеки тръгна по своя път.

— Имате ли деца?

— Не.

Разбира се, че не. Когато имаш деца, трябва да мислиш за още някой. Не може да мислиш само за себе си през цялото време.

Като Дъг. Като Мо.

Пит отново се огледа наоколо. За катерици и зайци, за свидетели.

Дъг спря и също се огледа наоколо. Пит се зачуди защо, но тогава Дъг извади бутилка бира от раницата си, пресуши я на един дъх и я хвърли на земята.

— Искаш ли нещо за пиене? — попита Дъг.

— Не — отвърна Пит. Щеше да бъде добре Дъг да е леко пиян, когато го намерят. Щяха да му направят кръвни проби. Такава беше процедурата. Така бяха установили, че Ханк е пил, когато откарали останките от тялото му (все пак е падал със 130 километра в час) в болницата на Колорадо Спрингс и там проверили съдържанието на алкохола кръвта му.

Оградата беше само на пет метра от тях.

— О, я гледай ти — каза Пит. — Ей там. Виж.

Той посочи към тревата от другата страна на оградата.

— Какво? — попита Дъг.

— Видях два заека.

— Сериозно? Къде?

— Ще ти покажа. Ела.

— Добре. Хайде — каза Дъг.

Тръгнаха към оградата. Изведнъж Дъг се пресегна и взе пушката на Пит.

— Ще я държа, докато прескочиш. Да не стане някоя беля.

Господи… Пит замръзна от ужас. В този миг осъзна, че Дъг щеше да направи тъкмо това, което беше намислил Пит. Той беше планирал да държи оръжието на Дъг вместо него. И тогава, когато Дъг щеше да се покачи върху оградата, Пит щеше да го застреля. Щеше да го нагласи да изглежда, че Дъг се е опитвал да държи пушката си, докато прескача оградата, но я е изпуснал и тя е произвела изстрел.

Рой се осланял на старото юридическо правило, че това, което изглежда като нещастен случай, вероятно е нещастен случай…

Пит не помръдна. Стори му се, че видя нещо особено в погледа на Дъг, нещо подло и подигравателно. Напомни му за изражението на Мо. На Пит му беше достатъчен един поглед към тези очи, за да разбере колко много го мразеше Дъг и колко много обичаше Мо.

— Искаш аз да прескоча пръв? — попита Пит. Не помръдваше, чудеше се дали не трябва да побегне.

— Разбира се — каза Дъг. — Давай пръв. След това ще ти подам пушките.

А в очите му се четеше „Да не се страхуваш да прескочиш оградата, а? Да не се страхуваш да се обърнеш с гръб към мен, а?“

След това и Дъг започна да се оглежда наоколо.

Търсеше свидетели, също както беше направил Пит.

— Давай — подкани го Дъг.

Пит, чиито ръце трепереха, но сега от страх, започна да се катери. „Това е — мислеше си той. — Ще ме застреля. Трябваше да остана още пред мотела миналия месец! Дъг и Мо са продължили да си говорят и са планирали как той ще ме покани да дойда тук, ще се прави на много любезен и след това ще ме застреля.“

Спомни си, че Дъг беше предложил да отидат на лов. Но ако побягна, помисли си Пит, той ще ме преследва докрай и ще ме застреля. Дори да ме застреля в гръб, пак ще твърди, че е било нещастен случай.

Адвокатът на Рой пледирал пред съдебните заседатели, че несъмнено двамата мъже са се срещнали на пътеката и са се сбили, но падането на Ханк е било нещастен случай. Той призовал съдебните заседатели да признаят, че в най-лошия случай Рой е виновен за убийство по непредпазливост…

Пит постави крака си на първия ред от телената ограда. Започна да се катери.

Вторият ред от оградата…

Сърцето на Пит биеше с милион удара в минута. Трябваше да спре за малко, за да избърше дланите си.

Стори му се, че чу шепот, сякаш Дъг сам си говореше. Пит прехвърли крак през последния ред от телената ограда. Тогава чу звука от запъване на ударника.

И дрезгавият шепот на Дъг:

— Труп си.

Пит простена.

Тряс!

Краткият, пронизителен звук от пушка двайсет и втори калибър огласи полето.

Пит издаде задавен вик и се огледа наоколо, като едва не падна от оградата.

— По дяволите — измърмори Дъг. Беше се прицелил далеч от оградата. Кимна по посока на няколко дървета. — Катерица. Разминах се с пет сантиметра.