Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

— Катерица — повтори Пит като обезумял. — И не успя да я уцелиш.

— Заради някакви си пет шибани сантиметра.

С разтреперани ръце Пит се прехвърли от другата страна на оградата и се спусна на земята.

— Добре ли си? — попита Дъг. — Малко особено изглеждаш.

— Чудесно — каза той.

Чудесно, чудесно, чудесно…

Дъг подаде оръжието на Пит и започна да се катери по оградата. Пит се поколеба. После остави пушката си на земята и хвана здраво пушката на Дъг. Приближи се до оградата, за да застане точно под Дъг.

— Погледни — каза Дъг, когато застана най-отгоре. Стоеше разкрачен — десният му крак беше от едната страна на оградата, левият от другата. — Ей там — продължи той и посочи наблизо.

Голям сив заек с клепнали уши, клекнал на задницата си, стоеше само на пет метра от тях.

— Давай! — прошепна Дъг. — Бива те в стрелбата.

Пит нарами пушката. Тя сочеше към земята, точно между заека и Дъг.

— Хайде! Какво чакаш?

Рой бил обвинен в предумишлено убийство от първа степен и осъден на доживотен затвор. Въпреки това той почти щял да извърши съвършеното убийство. Ако не бил един малък каприз на съдбата, той щял да се измъкне…

Пит погледна към заека и после погледна към Дъг.

— Няма ли да стреляш?

Хм, добре, помисли си той.

Пит вдигна пушката и натисна спусъка веднъж.

Дъг простена и притисна малката дупка от куршума в гърдите си.

— Но… но… Не!

Падна назад от оградата и се просна върху парче засъхнала кал. Остана напълно неподвижен. Уплашен от шума на изстрела, заекът подскочи в тревата и изчезна в гъстия къпинак. Мо беше засадила купища такива храсти в задния двор на къщата им.

Самолетът намали височина и бавно се понесе към летището.

Пит гледа кълбестите облаци и пътниците на съседните седалки, чете списанието и каталога със стоките на самолетната компания. Беше отегчен. Нямаше я книгата му, за да чете. Преди да разговаря с мариландската полиция за смъртта на Дъг, изхвърли „Триъгълник“ в кофа за боклук.

Една от причините, поради които съдът обвинил Рой, била, че след обиск на къщата му полицаите открили няколко книги за прикриване на улики. Рой не дал удовлетворително обяснение за наличието им…

Малкият самолет изплува от облаците с изключен мотор и кацна на летището на Уайт Плейнс. Пит извади раницата си изпод седалката пред него и излезе от самолета. Мина по подвижната стълба покрай главната стюардеса — висока чернокожа жена, и размени с нея няколко думи за полета.

Видя Мо на изхода. Изглеждаше като вцепенена. Беше с тъмни очила и Пит предположи, че е плакала. Пръстите ѝ стискаха хартиена кърпичка.

Ноктите ѝ вече не бяха яркочервени, забеляза той.

Не бяха и с цвят на праскова.

Бяха си просто с естествен цвят.

Главната стюардеса отиде при Мо.

— Вие ли сте госпожа Джил Андърсън?

Мо кимна.

Жената ѝ поднесе лист хартия.

— Ето тук. Бихте ли подписали, ако обичате?

Все така вцепенена, Мо взе химикалката, която ѝ подаде жената и подписа документа.

Това беше формуляр за непълнолетно лице без придружител на борда на самолета. Възрастните трябваше да подпишат такъв документ, с който се разрешаваше децата им да пътуват сами. Родителят, на когото се предаваше детето, също трябваше да се подпише. След като родителите му се разведоха, Пит летеше напред-назад между баща си в Уисконсин и майка си в Уайт Плейнс толкова често, че вече знаеше всичко за процедурите по летищата, които се прилагаха спрямо деца, пътуващи без придружител.

— Трябва да отбележа — обърна се служителката към Мо, като отправи усмивка надолу към Пит, — че той е най-възпитаният младеж, когото съм виждала през всички полети. На колко години си, Пит?

— На десет — отговори той. — Но другата седмица ставам на единайсет.

Тя притисна рамото му. След това погледна към Мо.

— Ужасно съжалявам за случилото се — каза тя с мек глас. — Полицаят, който качи Пит на самолета, каза, че приятелят ви е загинал в нещастен случай по време на лов.

— Не — каза Мо, борейки се със себе си да изрече думите, — не ми беше приятел.

Разбира се, че ти беше приятел, помисли си Пит. Освен ако не искаш съдът да го разбере, защото тогава татко повече няма да ти изплаща издръжката.

И точно заради това тя и Дъг толкова се бяха старали да убедят Пит, че Дъг бил „само приятел“.

Не може ли да имам приятели? Не ми ли е позволено?

Не, не ти е позволено, помисли си Пит. Няма да се отървеш и да зарежеш сина си, така както заряза татко.