Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

— Може ли да тръгваме за вкъщи, Мо? — попита той с възможно най-тъжната си физиономия. — Наистина се чувствам много странно от това, което се случи.

— Разбира се, скъпи.

— Мо ли? — попита служителката.

Вперила поглед през прозореца, Мо отвърна:

— Името ми е Джил. Но когато беше на пет, Пит се опита да изпише „мамо“ върху картичката за рождения ми ден. Успя да напише само буквите „М“ и „О“. Остана ми нещо като прякор.

— Каква мила история — каза жената и погледна така, сякаш всеки момент ще се разплаче. — Пит, ще се радвам съвсем скоро да се върнеш и пак да летиш с нас.

— Добре.

— Хей, ами как ще отпразнуваш рождения си ден?

— Не знам — каза той. После вдигна очи към майка си. — Мислех си да отидем на разходка в планината. В Колорадо. Само ние двамата.

Обгърнат от мъгливия пролетен въздух, младото ченге вървеше през Сентръл парк и се питаше кога ли ще се изсипе проливният дъжд, обещан от синоптиците от Девети канал за късните часове на нощта в западната част на Манхатън.

Дежурният полицай Антъни Винченцо пое на запад, прекоси Кълъмбъс, а след това и Бродуей, слушайки разсеяно пращенето на микрофона на своята радиостанция „Моторола“, закрепена на рамото на униформената му риза под черния дъждобран.

Погледна часовника на ръката си. Наближаваше единайсет часа.

— По дяволите — изстена той и ускори крачка.

Беше в лошо настроение, защото прекара по-голямата част от дежурството си в полицейското управление в писане на доклад за арест, след което пък трябваше да придружи самия нарушител — млад сериен крадец — до Белвю. Задържаният беше взел свръхдоза. Вероятно преди Тони да го залови, крадецът бе погълнал цялата дрога, която е носил в себе си, като по този начин си бе спестил прокурорското обвинение за притежание на наркотици в допълнение към обвинението за кражба. Тони поклати невярващо глава. Господи, какви хора — сега не само че щеше да загази заради кражбата, но щяха и да му натикат тръба където трябва, за да му промият стомаха.

Така или иначе заради ареста Тони пропусна най-хубавата част от дежурството си, защото всяка нощ през последния час от обиколката си случайно или съвсем умишлено той се озоваваше между две улици в Уест Севънтис, точно там, където се намираше Нюйоркската концертна зала — тъмнокафява сграда, построена през деветнайсети век. Сградата не беше добре звукоизолирана и ако застанеше близо до някой прозорец, лесно можеше да слуша изпълненията. Тази възможност Тони приемаше като преимущество на работата си. И чувстваше, че има право на това. От дете искаше да стане ченге, но не обикновено ченге, а детектив. Проблемът беше, че съвсем скоро бе прехвърлил двайсетте си години, а за младок като него беше адски трудно да получи златна значка. Преди изобщо да разгледат назначаването му в детективския отдел, трябваше да изтърпи още поне четири-пет години досадни патрули. Затова бе решил, че щом е задължен да прави патрулни обиколки, то тогава можеше да си избере свой собствен маршрут. Което пък носеше със себе си някои плюсове. Не ставаше въпрос за безплатни понички и кафе — Тони искаше музика.

Защото Тони обичаше музиката почти толкова, колкото работата си на ченге.

Обичаше всякаква музика. Притежаваше дисковете на „Скуиръл Нат Зипърс“ 7 7 „Скуиръл Нат Зипърс“ (Squirrel Nut Zippers) — американска пънк-джаз група — бел.пр. , плочите на Тони Бенет 8 8 Тони Бенет (р. 1926) — известен американски джаз и поп изпълнител — бел.пр. от петдесетте и записите на Джанго Райнхарт 9 9 Джанго Райнхарт (1910-1953) — известен белгийски джаз-китарист от ромски произход — бел.пр. от четиридесетте, изпълненията на Даяна Рос на плочи от 48 оборота и на Фатс Уолър 10 10 Фатс Уолър (1904-1943) — американски джаз-пианист, органист, композитор и комедиен изпълнител — бел.пр. на плочи от 78 оборота, а „Белия албум“ на „Бийтълс“ си бе набавил във всички съществуващи формати: на компактдиск, дългосвиреща плоча, магнетофонна лента, аудиокасета и ролка. Ако се продаваше и на пиано ролка, непременно щеше да има и такова копие.

Обичаше дори и класическата музика, винаги я беше харесвал, още от дете. Естествено, този факт можеше да бъде рискован за човек, израснал в Бей Ридж, Бруклин, и да му коства здрав пердах на паркинга след училище, ако си го признаеше пред някого. Въпреки това Тони слушаше класика и не го криеше. Беше наследил любовта към музиката от родителите си. Преди да забременее с първия от тримата му по-големи братя, майка му свиреше на орган в погребалната зала. Тя отдавна беше прекъснала работата си на органист, но продължи да свири на старото пиано във всекидневната на къщата близнак на Четвърта улица, в която живееха. Бащата на Тони също разбираше от музика. Той свиреше на баян и цитра и притежаваше навярно хиляда грамофонни плочи, главно оперни изпълнения и класически италиански канцонети.