Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

— Цветът. Искам да си лакираш ноктите в червено. Секси е. Не ми харесва цветът, който носиш. Какъв е?

— Праскова.

— Харесва ми яркочервено — каза Дъг.

— Ами добре.

Последва смях. А след това дълга тишина. Пит се опита да надникне вътре, но не видя нищо. Най-накрая Мо каза:

— Трябва да поговорим. За Пит.

— Надушил е нещо — каза Дъг. — Сигурен съм.

— Напоследък е станал някакъв ужа̀сен шпионин — продължи тя с онази остра нотка в гласа, която Пит ненавиждаше. — Понякога направо ми се иска да го удуша.

Пит затвори очи, когато чу Мо да изрича тези думи. Стисна клепачи толкова силно, че имаше чувството, че може никога повече да не успее да ги отвори.

Чу звук от отваряне на консервена кутия. Бира, предположи той.

— И какво толкова, ако разбере — каза той.

— Какво толкова ли? Все едно не ти казах какво се случва със съпругата в този щат при развод, ако е имала извънбрачна връзка! Никаква издръжка. Трябва да внимаваме. Свикнала съм с определен стандарт на живот.

— Тогава какво да правим? — попита Дъг.

— Мислих за това. Струва ми се, че трябва да направиш нещо с него.

— Да направя нещо с него? — в гласа на Дъг също се прокрадна остра нотка. — Да му взема еднопосочен билет…

— Стига де.

— Добре, сладурче, извинявай. Но какво искаш да кажеш с това?

— Че трябва да го опознаеш.

— Шегуваш се.

— Да му докажеш, че си ми просто шеф.

Дъг се изсмя и каза с мек, нисък глас:

— Нима ей това тук показва, че съм ти само шеф?

Тя също се изсмя:

— Престани. Опитвам се да водя сериозен разговор.

— Е, какво? Да отидем заедно на някой мач ли?

— Не, трябва да е нещо повече. Покани го на гости.

— О, това ще бъде забавно — каза го със същия нахакан тон, който понякога използваше и Мо.

— Не, мисля, че е подходящо — продължи тя. — Покани ни и двамата. Може би през почивните дни, когато ще съм заета с моминското парти на племенницата ми. Няма да мога да дойда. Може би той ще дойде сам. Вие двамата се пошляйте и купонясвайте. Престори се, че си имаш приятелка или нещо такова.

— Няма да се върже на това.

— Пит е умен само когато се отнася за компютри и спорт. За всичко останало е пълен глупак.

Пит стисна до болка ръцете си. Едва не си изкълчи палеца — като онзи път, когато си посрещна пръста, докато играеше баскетбол.

— Това означава, че трябва да се преструвам, че го харесвам.

— Точно така. Нищо няма да ти стане.

— Нека да бъде друг път през почивните дни. И ти ще дойдеш с него.

— Не — каза тя. — Побърквам се, когато не съм с теб. — Последва пауза. След това Дъг каза:

— Е, добре, по дяволите. Ще го направя.

Пит, който се беше снишил върху ивицата пожълтяла трева сред изхвърлените кутии от газирани напитки, се разтресе от ярост. Впрегна цялата си воля, за да се удържи да не изкрещи.

Прибра се бързо у дома, просна се на кушетката в кабинета и пусна играта.

Когато Мо се прибра — съвсем не в пет, както бе обещала, а в шест и половина — той се престори на заспал.

Тази нощ реши какво да направи. На следващия ден отиде в книжарницата и открадна книгата „Триъгълник“.

В събота Мо го откара до летището.

— Ще се позабавлявате двамата заедно, нали?

— Иска ли питане — отвърна Пит. Звучеше весел, защото наистина му беше весело. — Чудесно ще си прекараме.

В деня на убийството, докато жена му и нейният любовник пийвали вино в стая на хотел „Маунтън Вю“, Рой обядвал с бизнес партньор. Мъжът, който пожелал да остане анонимен, съобщава, че Рой бил в необичайно приповдигнато настроение. Депресията му като че ли била преминала и той отново бил щастлив.

Чудесно, чудесно, чудесно…

Мо го целуна и след това силното прегърна. Той не отвърна на целувката ѝ, макар да я прегърна, напомняйки си, че трябва да бъде добър артист.

— Нямаш търпение да заминеш, нали? — попита го тя.

— И още как — отвърна той и това беше самата истина.

— Обичам те — каза тя.

— И аз те обичам — отговори той.

Е, това не беше истина. Ненавиждаше я. Надяваше се, че самолетът му ще излети навреме. Не искаше да чака тук с нея по-дълго, отколкото се налагаше.

Главната стюардеса, красива руса жена, непрекъснато си намираше повод да спира до мястото му. За Пит това не беше нещо необичайно. Жените го харесваха. Безброй пъти беше чувал, че е сладък, привлекателен и очарователен. Жените винаги се навеждаха близо до него и му говореха такива неща, докосваха ръката му, притискаха рамото му. Но днес той отговаряше на въпросите на стюардесата само с „да“ и „не“. И продължаваше да чете „Триъгълник“. Препрочиташе откъсите, които бе подчертал. Запаметяваше ги.